„Известните четат“ на BOOKSPACE.BG с Иво Сиромахов – писател и сценарист

В този брой на рубриката „Известните четат“ ви срещаме с Иво Сиромахов – писател, сценарист и човек, за когото книгите са естествена среда още от детството. С характерното си чувство за хумор и честност, той разказва за първите си срещи с литературата, за вдъхновенията си и за мястото на книгите в живота му днес.

Представете се с няколко думи – кой сте днес, с какво се занимавате?

 - Казвам се Иво Сиромахов. На 53 години съм. Занимавам се с писане и с разни други неща.

Спомняте ли си първата книга, която ви впечатли като дете?

 - Имах късмета да се родя в семейство на будни, четящи хора. Мама и татко имаха огромна библиотека, апартаментът ни беше пълен с книги и аз растях сред тях. Така че книгите от най-ранно детство бяха естественият ми хабитат. Научих се да чета рано и като всички деца започнах с приказките на Шарл Перо, Братя Грим, Андерсен, историите на Шехеразада, преразказани от Светослав Минков. Много обичах романите на Астрид Линдгрен и най-вече „Карлсон, който живее на покрива“. Харесваше ми непочтителността на този „прилично дебел мъж в разцвета на силите си“.

Какво място заемат книгите в ежедневието ви в момента?

 - Четенето за мен е несравнимо удоволствие и си го доставям всеки ден. За щастие българският книжен пазар е изобилен – всеки ден излизат нови книги, а някои от тях са забележителни. Обичам да посещавам книжарници, да разлиствам книгите, да прочитам по няколко изречения, за да си избера кое ще е следващото ми четиво. Подхождам към този процес много съсредоточено и рядко греша в избора си.

Има ли книга, която променѝ начина, по който гледате на света?

 - Бях ученик в осми или девети клас, когато ми попадна една малка светла книжка от Марин Крусев, наречена „Ясна мъгла“. Тя беше излязла в малък тираж и се разпространяваше апокрифно. До мен достигна в насипен вид, преснимана на ксерокс. Помня, че се смях с глас, когато я четох. После съм я препрочитал стотици пъти. Зная цели пасажи от нея наизуст. И до ден днешен Марин Крусев е мой вдъхновител и моя мяра във всичко, което пиша.

Четенето помогнало ли ви е в труден момент или важен избор?

 - Книгите помагат да не се чувстваш самотен. Когато бях студент в първи курс, се разболях от някаква много неприятна шарка. При децата тези инфекции протичат леко, но при възрастните са си проблем. Та седях затворен вкъщи под карантина, не можех да се виждам с никого и единствената ми връзка със света бяха книгите. Тогава прочетох осемте тома събрани съчинения на Чехов – един от любимите ми автори. И карантината мина не просто неусетно, но дори приятно.

Коя книга препоръчвате най-често на приятели? Защо?

 - Това с препоръките е деликатна тема. Хората имат различни вкусове. Затова, когато някой ми каже: „препоръчай ми книга“, го питам „а какви книги обичаш да четеш?“. Това е все едно някой да каже: „препоръчай ми автомобил“. Как да ти препоръчам? Някои харесват спортни автомобили, други – лимузини, трети – джипове.

Има ли автор, с когото се чувствате особено свързани?

 - С всичките си любими автори се чувствам особено свързан. И с Шекспир, и с Гогол, и с Чехов, и с Уди Алън, Реймънд Чандлър, Хемингуей, Селинджър, Булгаков, Захарий Стоянов и Алеко Константинов. Те са част от мен.

Какво четете в момента (или коя книга е на нощното ви шкафче)?

 - В момента чета „Transhumanism Inc.“ на Виктор Пелевин. Пелевин е един от любимите ми съвременни автори. Обичам чувството му за хумор и необятната му фантазия.

Блиц въпроси:

Любим жанр: С годините вкусовете ми се променят. Напоследък обичам да чета предимно нехудожествена литература – исторически книги, мемоари, биографии.

Хартия или електронна книга: И двете. Вкъщи чета предимно хартиени книги, но когато пътувам, нося електронния си четец.

Книга, която ви е разсмяла: „Ясна мъгла“ на Марин Крусев, всички книги на Уди Алън, „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ на Хашек, „Златният телец“ на Илф и Петров, „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър.

Книга, която ви е разплакала: „Животът пред теб“ на Ромен Гари, „Без дом“ на Хектор Мало, „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков.

Книга, която бихте искали всеки да прочете поне веднъж в живота си: „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Тази книга е истински шедьовър. Но няма как всеки да я прочете.

Ако можехте да се срещнете с един автор, кой би бил той?

 - Предпочитам да е жив.

Какво бихте казали на някого, който твърди, че „няма време за книги“?

 - Бих го попитал „а за какво имаш време“?

Иво Сиромахов ни показва, че книгите могат да бъдат едновременно утеха, вдъхновение и неизменен спътник – от детството до днешния ден. Те са приятел в трудни моменти, извор на смях и прозрение, но и място за среща с големите умове на миналото и настоящето.

Очаквайте още интересни гости в поредицата „Известните четат“, които ще споделят своите истории, вдъхновения и любими заглавия. Защото зад всяка книга стои човек, а зад всеки човек често стои книга.