Автор на месеца: Васил Попов – от Вракола до язовир „Караеврен“

Автор на месеца: Васил Попов и историите, които започват от едно трънско село

Ако потърсите Вракола на картата, ще ви трябва друга дума: Филиповци. От това трънско село са бабата и дядото на Васил Попов по бащина линия, а самият той е прекарал там част от детството си. Когато идва време да измисли името на селото в първия си роман от поредицата, писателят се обръща към местния говор. Пред БТА той разказва, че „вракола“ в трънския диалект се казва за човек, когото смятат за неприятен или лош. Доста сполучливо име за място, където един ден хората се събуждат със странни белези по тялото, а други изобщо не се събуждат. Васил Попов за името на Вракола пред БТА.

Избрахме Васил Попов за автор на месеца в онлайн книжарница Bookspace, защото в книгите му има едно особено удоволствие: докато следите разследването, започвате да се интересувате от хората и местата, за които иначе може би никога не бихте се сетили. Как се говори в Трънско? Какво представлява един храм-кладенец? Какво остава от село, когато го залее язовир? Можете да затворите книгата, защото сте решили да си лягате, и десет минути по-късно да разглеждате снимки на каменно стълбище край село Гърло.

Какво общо имат фотографията, екологията и хорърът?

Преди да се посвети на писането, Попов се занимава с фотография и учи екология. В интервю за БНР разказва, че първоначално е искал да се занимава с кино. Любопитно е да се чете с тази подробност наум. В една негова сцена можете почти да видите къде би застанала камерата. В друга най-важното е какво чувате, докато погледът ви още свиква с тъмното. А понякога всичко зависи от това дали героят познава мястото достатъчно добре, за да усети, че тази вечер нещо в него се е променило. Интервю с Васил Попов за БНР.

Има и съвсем конкретна връзка между фотографията и книгите. Покрай работата си за National Geographic Попов посещава храм-кладенеца край село Гърло. По-късно мястото влиза в художествената му история. Ако снимките ви станат любопитни, вгледайте се в стъпалата, които слизат под земята. Трудно е да гледате този вход и да не се запитате какво би било да влезете сами. За един писател на хорър мястото вече предлага половината сцена. Остава да реши какво ще чуете, след като слезете. Разговор с автора за местата зад историите.

Четири книги, една история, която става все по-лична

В „Мамник“ граничната полицайка Божана Горнева се опитва да разбере какво свързва няколко необясними убийства. До нея е Емил, който живее в местния старчески дом. Самото присъствие на Емил променя усещането за разследването. Един случай обикновено започва от случилото се снощи, докато тук има значение и кой какво помни отпреди години. Особено сполучливо е усещането, че въпрос, зададен на правилния човек в селото, може да отвори повече врати от всяка официална проверка. Книгата ви дава време да опознаете мястото, преди да ви накара да се страхувате от него.

В „Лехуса“ нощният плач на бебе нарушава тишината във Вракола. Всеки, който чуе такъв звук, би се заслушал, а тъкмо този естествен порив прави началото толкова тревожно. Божана и Митко стигат до тракийско съкровище и древен храм-кладенец, а в разследването се включва археоложката Лора Кадурина, приятелка на Божана от студентските години. С нея се появява и друг начин да се задават въпроси за миналото. Какво може да ви каже един предмет, намерен в земята? И какво ще пропуснете, ако пренебрегнете историята, която хората разказват за мястото, където е открит?

В „Аждер“ вече сме в Странджа. Край Усое бушуват пожари, селото има проблем с водата, а в близост до язовира откриват удавени жени. Има нещо особено неспокойно в това съседство между ежедневната грижа дали ще потече вода от чешмата и страха от онова, което може да изплува от язовира. За Божана тревогата стига и до дома ѝ. Когато синът ѝ се ядоса, се появяват кълбовидни мълнии. Тази подробност прави третата книга много лична. Колкото и далеч да стигне разследването, в края на деня Божана пак трябва да се прибере при детето си.

„Караеврен“ се връща към същия язовир, след като вече знаем достатъчно за него, за да ни се иска героите да стоят по-далеч от водата. Но за жителите на Усое това е мястото, където живеят, а за Божана опасността засяга семейството ѝ. Към четвъртата книга въпросът какво се крие под водата върви редом с друг: колко далеч би стигнал човек, за да защити детето си? Тук ще спрем, защото удоволствието от поредицата е сами да стигнете до момента, в който разбирате какво е останало недовършено. Печатното издание е обявено за 27 ноември 2026 г.

Кои детайли си струва да уловите, докато четете?

• Как звучат разговорите? Обърнете внимание на местния говор, особено когато възрастните герои разговарят помежду си. Прочетете някоя реплика на глас. Често ритъмът ѝ ще ви подскаже тона, дори когато срещнете дума, която не познавате.
• Кой познава мястото най-добре? В разследването един човек има достъп до доказателствата, друг знае как се стига до дадено място, а трети помни какво е имало там преди години. Проследете в кой момент всяко от тези знания става решаващо.
• Кога пейзажът започва да ви тревожи? Усое, язовирът и потопеното село постепенно променят значението си. Помислете как си представяте водата при първото ѝ споменаване и как я виждате, след като научите какво е останало под нея.

Разгледайте книгите на Васил Попов в Bookspace.

В какъв ред се четат книгите и какви издания има?

Често задавани въпроси

Кое се появява първо – аудиосериалът, книгата или телевизионният сериал?

Първо идва аудиосериалът. Попов замисля историята покрай конкурса на Storytel за оригинален аудиосериал през 2020 г. и печели с нея. След това историята излиза на хартия, а по-късно е адаптирана за телевизията. Ако сте гледали сериала, ще ви е любопитно да чуете как същият свят работи в първоначалния си формат, където гласовете трябва сами да ви отведат във Вракола. Васил Попов за създаването на аудиосериала.

Има ли самостоятелен роман, с който да започна?

Да. „Пермафрост“ ви отвежда до българската антарктическа база на остров Ливингстън. Любопитното е, че романът предхожда пътуването на автора до Антарктида. В интервю за БТА Попов разказва, че проф. Христо Пимпирев го кани в експедиция, след като прочита книгата. Първото пътуване се отлага заради снимките на телевизионния сериал, а писателят по-късно стига до континента с 34-тата българска антарктическа експедиция. Интервю с автора за пътуването му до Антарктида.

Какво да прочета, ако искам да остана още малко в Трънско?

Посегнете към сборника „Вълчи разкази“. Той е добър избор, ако след романите ви се чете по една история на вечер. В него има място за дивата природа, за преданията и за отношенията между хората, които живеят с тях. Прочетете няколко разказа и вижте какво ще запомните по-дълго: самата случка или човека, от когото бихте искали да я чуете.