Пъстър, шумен, пълен с любов, вечен, като усмивката й - животът на знаменитата, любимата, на Татяна Лолова, която ни научи да се смеем и да обичаме

Има някои, които все намират повод да кажат, че да обичаш всички е лошо. Е, аз съм пък от тия, дето всичко обичат. Разбира се, аз бих искала да обичам себе си най-много, защото за да можеш да понасяш този нечовешки тежък живот, трябва да се обичаш. Да се поддържаш и да живееш. Но дотолкова да се обичам, че да напиша книга за себе си...

Защо 1/2 живот?

Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот?

И 1/2 ни е много, ако се размислим.

Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака.

1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си.

1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата сребристо кралско пуделска потомка Тара, пълна с лудории, младост и емоции.

И как преобърна сърцата ни от радост идването на най-хубавото и смело нещо в тази ужасна криза нашият внук Сава-син, Сава-младши!

1/2, защото изгубихме много скъпи същества.

1/2, защото, очаквайки за пореден път “рая”, ние станахме чудовището на Балканите в мирно време и който реши да ни спомене, споменава ни, за да плаши сънародниците си, както се плашат малките деца: “Виж, ако не мислиш, ще станеш като българчетата!”

1/2, защото другата ни половина отиде да краси другите страни или да ги плаши и грози.

1/2, защото поех риска да подготвя една книга, излишна в тази криза на книгата.

1/2, защото когато хората трудно си купуват хляб, очите им се премрежват и нямат сила да четат дори интимните потайности на една известна артистка, която при това няма подкрепата нито на едните, нито на другите, защото не иска да се дели нито към едните, нито към другите, защото иска да е за всички, които живеят в България.

1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане.

Оставям се на съда на този, който рече да прочете написаното тук, просто за да му бъде от малко полза и за малка разтуха това четиво, в което се открехвам духовно и физически аз, която през целия си живот съм се мъчила да бъда сдържана и потайна.

П. П. 1/2, защото когато избирахме заглавия, моят мъж каза: „Танче, не можеш да кажеш ето, това е целият ми живот. Най-добре го кръсти 1/2 живот.“

И така си остана.