Като правен писател, преимуществено в областта на гражданското право, Фаденхехт даде трудове, които ще останат дълбоко внедрени в правното знание и съзнание на нашето правничество. Нуждно ли е да се казва, че с това тия трудове са легнали и в основата на юриспруденцията ни?
Ангел Д. Карагйозов, І Председател на Върховния касационен съд

Като професор в университета, Фаденхехт разви извънредно широка научна и преподавателска дейност. Той е истинският основател на катедрата по гражданско право в университета. Почнал да чете своите лекции по време, когато след освобождението почнахме да въвеждаме нови гражданско-правни законоположения, той имаше да се справя с една твърде трудна задача: да дава тълкувание на нови закони, да разработва научно една материя, която сега се въвеждаше у нас, като при това той, при тая си работа, трябваше да държи сметка за многобройните законоположения, които – взети от различни законодателства у нас – се сблъскваха едно друго, отчасти отменяващи се, отчасти допълващи се. Да се справи човек с тая задача е поносимо, когато той има пред себе си друг работник на науката, който вече до някъде е разработил материята. Но когато преди него не е имало никой друг и когато трябва да пръв да пробива път – това е колосална работа.
Професор Г. П. Генов, Ректор на Университета

Аз нямам впечатление, че Фаденхехт готвеше дълго своите речи, че употребяваше много време за предварителното им изграждане. Той беше мислил продължително над въпросите, които развиваше, и понеже не го занимаваше сложната архитектоника и излишното кокетство на речта, бе готов всякога да произнесе своето слово. При това той имаше вкус към импровизации. Никаква буря, никакво желание да се затрогне по изкуствен начин. Този стил, който даваше възможност да се развие хармонично всяка мисъл, внасяше в слушателя едно спокойствие, бих казал – едно равновесие в цялата зала. Той не възбуждаше. Вдъхваше само някаква бодрост, разкриваше известни надежди… Човек на спокойния разсъдък, Фаденхехт искаше с обикновен, точен израз, без излишна дума, да разясни, убеди и очарова.
Петър Тодоров, Бивш министър

Съдържание:

ЧАСТ I. ЗА ПРОФ. Д-Р ЙОСИФ МАКСИМ ФАДЕНХЕХТ

1. Акад. проф. д-р Йосиф Максим Фаденхехт (24.ХI.1873 – 27.Х.1953) (биографиЯ) – П. Добчев;
2. Приносът на проф. д-р Йосиф Фаденхехт за организиране на правната общност и адвокатурата и за утвърждаване на професионалния и обществения им авторитет – Е. Йочев;
3. Д-р Й. Фаденхехт като адвокат – П. Джидров;
4. Проф. д-р Й. Фаденхехт и нашата юриспруденция – А. Карагйозов;
5. Д-р Й. Фаденхехт като професор и учен – Г. П. Генов;
6. Проф. д-р Й. Фаденхехт като държавник и общественик – Н. П. Тодоров;
7. Д-р Йосиф Фаденхехт пред лицето на славянското, а особено на югославското правничество – Н. П. Георгиев

ЧАСТ II. ТЕКСТОВЕ И ИЗКАЗВАНИЯ НА ПРОФ. Д-Р ЙОСИФ ФАДЕНХЕХТ

1. Предговор към книгата на Вико Мантегацца. Два месеца в България. Октомври и ноември 1886. Бележки на един очевидец;
2. Обществената деятелност на професора и академ.свобода;
3. Изказване на проф. д-р Й. Фаденхехт по реферата на проф. Г. П. Генов „Ньойският мирен договор от гледище на публичното и частно международно право“ пред Третия събор на българските правници;
4. Юридическите лица (сдружения и фондации) в нашето гражданско право de lege lata и de lege ferenda;
5. Приветствие на председателя на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати до Тринадесетото общо годишно събрание на Съюза на българските съдии (6 май 1932 г.);
6. Приветствена реч на проф. д-р Й. Фаденхехт при откриване на Единадесетото общо годишно събрание на Съюза на българските адвокати, проведено на 9 юли 1932 г. в салона на общинския театър на гр. Русе

ЧАСТ III. БИО-БИБЛИОГРАФИЯ