Героите на „Ангела и Джема“ носят йовковска доброта. Него го наричат Родопския Прометей, а нея - мълчаливата пазителка на най-слънчевата поляна от западния дял на величествената планина, на географската граница с Рила

Нишките на живота и личните съдби на Ангел и Джема се преплитат в многопластов сюжет. Оказва се, че два различни свята и две различни религии могат да съжителстват дълги години в мир и разбирателство под небето над Юндола.

История за едно дългогодишно приятелство, благородство на сърцето, любов и човещина, както и за силата на природните стихии...

Истории, белязани от страсти, изпитания, клетви, отрова и смърт, но показващи копнежа на човешкия дух към любов, хармония и щастие разказва в книгата си известният тв журналист, поет и писател Костадин Филипов

Познат като водещ и редактор на централната новинарска емисия и „Темата на Нова“ на Нова телевизия, водещ на новините по ТВ7 и редактор на риалитито „Фермата“ по bTV, той е завършил Българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Сега е редактор и автор на рубрика в предаването „Преди обед“ по bTV.
 
Висока оценка за книгата дава Георги Константинов:

Навлизайки от мерената реч в белетристиката, Костадин Филипов е постигнал неочаквано много – овладял е до значителна степен прозаичния почерк: лаконични, ударни изречения, усет за съвременните реалности, които описва, небанални сюжети с неизмислени герои, експресивните природни картини, в които поетовото перо продължава да личи.
В дебютната проза на поета се чувства живият трепет на днешната съвременност – с всичките по-светли и по-тъмни щрихи в нея, със стремежа за съхранение на любовта към близки и далечни хора в едно прагматично време. В прозата му има сърдечна топлота, примери на човечност и желание за сбъднати надежди.


Проникновени думи за книгата от Мария Касимова – Моасе:

Във време, в което много хора пишат, но много малко хора четат, е трудно да бъдеш писател. Разказването на една история не е проста работа - изисква очи да я съзреш, сърце да я преживееш, интелигентност да я анализираш и подредиш и талант да я превърнеш в писано слово, което вълнува.

Знаех, че Костадин Филипов умее да разказва истории в телевизионна форма. Наясно бях и че е чудесен поет. Когато разбрах, че пише разкази обаче, се изненадах. Не за друго, а защото сред цялото пишещо войнство на пръсти се броят авторите, които работят в този жанр днес. Разказът е чудесна форма, но наистина може да смели сюжет, който много пишещи предпочитат да разгърнат подобаващо в роман.
В известен смисъл се изисква творческа щедрост и вярност, за да пишеш разкази и новели. Костадин е такъв разказвач! Щедър в езика, добронамерен към героите си, описателен, впечатлителен и улавящ невидимите неща в една история. Хората, които населяват неговите магични сюжети, са добри. По онзи почти библейски начин добри, по йовковски дълбоки и многопластови. Затова и в делниците им се случват вълшебни неща. Малки невероятности, които вадят от битовото неговата обикновеност, за да ни я покажат като душевен полет, като малка всекидневна магия на човешкото.

Добри истории за добри хора, които незабелязано съществуват около нас. И които подминаваме, заети в собствените си важности.  
В хаоса от всякакво маниерно писане мислех, че никой не би се върнал в добрите класически традиции на българските майстори на разказа. Че никой не би искал днес да разкаже история, като разчита на красивия език, стройната структура и поучителната история. За моя голяма радост открих, че Костадин Филипов пише точно така! Емоционално, красиво, скромно и честно. И талантливо!