Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на българската империя след смъртта на Атила, за ролята на българите в аваро-българския съюз и описва многобройни събития, водещи в края на VII век до окончателното възстановяване на властта на българите над Балканите.

Овидий описва заселването на троянци, водени от Еней на Италийския полуостров, наречени енети или венети, а Херодот ни казва, че по времето на цар Кир от Мала Азия се изселват лидийци, които са тракийски народ, наречени по името на предводителя си етруски при одрите на същия полуостров. Тези одри или обри няколко стотин години по-късно ще видим разселени от там до реката, носеща и до днес тяхното име, Одер, премесени с тракийски изселници от Балканите. Те, наричани също и авари, или абари, или моравци, са съседи на германците и още няколко стотин години по-късно ще видим Аварска епископия в Пасау и авари между реките Драва и Сава, в Каринтия до Истрия, атакуващи адриатическото крайбрежие. Към тези авари се присъединяват и 20 000 хунски преселници, които под натиска на тюрките идват първо на Балканите и след това в Панония и биват наричани псевдо-авари. Към тях по покана на гепидите се присъединява и 12 000 войска на българите-кутригури, дошла от Причерноморието. Така аварската общност доминира останалите славянски народи по Дунава и българите са принудени да сключат съюз с тях и да признаят тяхното върховенство. Следват около два века, в които този съюз, фактически наследник на империята на Атила, тероризира западните страни и Източната Римска империя и натрупва огромни богатства чрез наложени данъци и грабежи. В много описани събития се вижда, че българите са ударната сила на тази империя. След смъртта на талантливия аварски владетел Баян, за властта се борят българи и авари и след един неуспешен опит на българите, в края на краищата те побеждават аварите и се откъсват от тяхната зависимост. Това става при Кубрат, великият обединител на независимите българи от Велика България, българите федерати на Източната Римска империя и българите – граждани на империята и съществена част от жителите на Балканите. Кубрат израства и учи в Цариград като знатен заложник, става близък приятел с бъдещия император Ираклий и чрез отцепването от аваро-българския съюз Византия вече не е заплашвана от запад и може да се справи с персите. Това е и периода на съгласувани действия на синовете на Кубрат: Алцек преселва българи от Панония в Италия и заживява мирно там, Кубер – от Панония в Западните Балкани и Македония, а Аспарух от днешна Украйна и Бесарабия в днешна Северна България. Само няколко години след това обединените български сили воюват успешно по беломорското крайбрежие срещу Империята. С това се възвръща контрола на българите над Балканския полуостров и Българската държава се разширява на юг от Дунава. В края на краищата аварската държава е унищожена и разграбена от войските на Карл Велики след страшна девет годишна война и от българските войски. При цар Крум ще видим вече аварски наемници в българската армия, а аварите, присъединени към различни държави. Тези и много други съпътстващи ги събития са предадени в тази книга чрез думите на старите автори.

Д-р Николай Иванов Колев