Чешка писателка предлага горчивата и шокираща истина за балета.

„Балерини“ разголва митовете, но е красиво написана.

„Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения…”, пише откровено Мирженка Чехова.

Книгата ѝ описва изживяното от нея в Пражката танцова консерватория, като го надгражда по един великолепен начин. Резултатът е задъхан и завладяващ разказ напълно в тон с дивия ритъм на 90-те – времето, когато Мирженка учи в училището.

Захвърлена в лапите на сурови преподаватели едва на 10, тя прекарва най-хубавите години от детството си в жестоки репетиции и зверски режим на обучение. Прибавя се и обичайната гарнитура – наркотици, секс, психически проблеми.

„Балерини“ е книга, която тупти и грее – въпреки че ставаме свидетели на едно унищожено детство. Запазила най-ярките явления от края на миналия век, книгата е разкъсваща сърцето лична изповед, но в същото време и предупреждение за всички, които са склонни да виждат в света наоколо само красивото.

Едно дете израства пред погледите ни – сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, то трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант няма… или всъщност има, нарича се провален живот.

Запазила автентичен документален дух, историята на Мирженка ни води в чешката светая светих на балета – Пражката танцова консерватория. Потъваме и в пълните със забранени плодове нощни клубове. Явяваме се заедно с авторката на кастинг за стриптизьорки и отронваме сълза за всички несбъднати мечти, които времето превръща в травми.

„Когато бяхме на четиринайсет или петнайсет, просто ни казваха, че сме дебели – разказва авторката в интервю за iDnes. – Детската душа е ужасно крехка. Тя не знае как да реагира на нещо такова. Ние търсехме решение в гладуването, съвсем нормално беше някои от нас да припаднат от глад през деня. И всички бяхме много слаби. Но оказваха натиск върху нас – или да направим нещо със себе си, или да си тръгнем от училището. А ние не го искахме.”

Вследствие на системния тормоз в училището повечето момичета не успяват да завършат – Мирженка разказва по страниците на „Балерини” за съдбата на онези, които са се оказали зад борда рано-рано. Не е розова всъщност и съдбата на другите, които са успели. „Нищо друго не умееш. Никоя друга не си – споделя в горчивата си изповед тя, - А ако изгубиш това, ще изгубиш всичко.”

Авторката всъщност преодолява всички препятствия – тя завършва успешно не само Танцовата консерватория, но и Академията за сценични изкуства в чешката столица. Създава няколко театрални трупи, работи и учи и в Ню Йорк, гастролира със спектаклите си в много страни по света, включително и България. „Осем години триене след осем години вписване. Миналото вече не съществува”, прави тъжна равносметка на своето обречено в името на изкуството детство.

Няколко мнения от читателите на „Балерини“

• „Книгата е направо ужасяваща – пише читател под име sirojezkin в сайта cz. – Най-вече за родителите на подрастващи деца. Безпогрешно написана.”
• „Автентична и динамична книга – споделя мнение marvarid. – Съзрялата авторка се обръща към по-младото си алтер его. Използването на вулгаризми ми се струва логично.”
• „Вече никога повече няма да гледам балета „Лешникотрошачката” – реагира на прочетеното Finita.
• „Свалям шапка пред смелостта на авторката – емоционална е Veveruška1992, – за мен това беше невероятно силно читателско преживяване.”

Ето го и автентичният глас на Мирженка Чехова – няколко сцени от нейната книга, които се помнят дълго:

• „И раз, и два, и три, и четири, корепетиторът блъска грубо черното пиано „Петроф“ и му е все тая, че с всеки милиметър на тялото си в този момент продаваш своята душа, оголваш я пред отсъстващия поглед на виртуоза, разтваряш черупката, пускаш вътре демоните и изстрелваш мисълта си отвъд хоризонта.”
• „Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения, система от физически и психологични правила. Да, най-вече психологични. И както казва Обал, системата е чумава.“
• „Ако си добра, тоест най-добрата, имаш право да продължиш, ако не си, никой няма и да те забележи, ще се изгубиш, ще се разтвориш в сивата тълпа на неспособните да живеят пълноценно, които живуркат без по-висш смисъл, за които значение имат дреболиите на собственото им удобство. Задоволство, спокойствие и комфорт са последните неща, които желаеш да притежаваш. До каква степен си способна да се жертваш?“
• „О, благодаря ти, болко, че мога да те изпитам, о, благодаря ви, раздрани до кръв пръсти в палците, о, благодаря ти, безкраен глад, че ми позволяваш да опозная себе си!“

Преводът на такава книга изисква и специфични познания – затова беше безценна помощта на живеещата в Прага наша балерина Виолета Томова, която е и лична приятелка на авторката Мирженка Чехова.