„Тази книга е посветена на политическата съдба на един световен град. Народите са му дали няколко имена! Константиновград, Цариград, Градът на щастието. Всеки народ, малък или голям, е искал да преплете съдбата си с неговата.

Цариград векове шуми и живее на най-дивното място на земята. Милван щедро от изгрева на слънцето, приспиван от бурите на Черно море и въздишките на мраморно море, той наистина е скъпоценна корона на Близкия изток. Затова неговото въздействие върху народите е тъй мистично и съдбоносно.

Градът на щастието е път към световната култура, врата към световните богатства, стълба към материалното и духовно могъщество. В него християнството е оставило най-величествени следи. Светци, герои, мечтатели, измамници и тирани са минали през живота на тоя град. Приказката и легендата, щедростта и блясъка, сякаш са негови рожби. Жестокостта и измамата, суетата и лекомислието много често са намирали изобилна храна в дворците и разточителните жилища. Всяка човешка мечта, всеки стремеж на народите се събират в неговия вълшебен фокус. Силните чупят мечовете си под стените му, а малките погиват сразени от отровните му стрели.

Цариград, тоя световен прицел, е в явните и тайни сънища на европейските държави. Около него и вътре в него се зараждат всички градоносни бури и разрушителни стихии. Блясъците на слънчевите лъчи доста често се отразяват върху мечовете на ония народи, които искат да се настанят в Града на щастието.

Рим и Византия израснаха духовно и материално в Цариград. Турците изградиха могъществото си върху него. Ние, българите, разбихме на прах най-скъпоценната си мечта — освобождението на брата роб — в неговите яки и непристъпни стени. Черноморските води напират, искат да минат през Влахерните врата, за да тласнат в широко, творческо развитие и другата половина на света.

Цариград облива със светлините си три морета. През него минава водният път, който опасва земното кълбо. Затова Европа, Азия и Африка изгубват спокойствие и при най-малкото раздвижване на оръжие край стените му. Както Черно, Мраморно и Бяло море преливат водите си, за да се свържат с океаните, тъй и Града на щастието прелива стремежите на великите и силни народи, за да ги свърже със свободния свят на всестранното творчество.

Поради това Цариград непрекъснато разнообразява и затруднява световната политика. Той е като покрит въглен, който всеки мит може да предизвика пожар. Неговата магия непрекъснато действа на творческото въображение, на политическото съзнание и не търговската предвидливост.

С тези бегли думи искам да обърна вниманието на читателя върху извънредно интересната книга на С. А. Янчулев. Авторът е положил труд да проследи политическата съдба на Цариград и с това да ни запознае с най-голямото затруднение на световната дипломация. Историческите данни и усложненията, които те носят в разните срещи, конференции и преговори представляват изключителен интерес за сегашното трагично време. Една настойчива и непроменчива политика раздвижва не само годините и десетилетията, но и вековете. Така ние, българите, стоим като безпомощни свидетели, следим драматичното действие, което ни завлича със стихията на порой, обърква ни и без да сме станали главно действащо лице, получаваме най-тежките удари. Който проследи внимателно съдбата на Цариград, ще проумее и тайните пружини, които сближават и разделят великите държави, ще развърже и възела на всички стълкновения в Европа и Близкия изток. Ще разбере и трудностите, които предстоят за българския народ.

С. Я. Янчулев е виден журналист, затова книгата му не е дипломатическо съчинение, а живо, популярно подреждане на историческите факти. Истинският журналист не е само сръчен хроникьор, изненадващ тълку-иач, но и правдив предсказвач на нови, неизбежни събития.

„Борбата за един световен град" е книга написана за всички. Нейното появяване на бял свет ще събуди не само интерес в читателя, но и благодарност към добросъвестния автор.”

Константин Петканов, из предговора