Древни цивилизации като шумерската, египетската, варненската са оставили след себе си инженерни, математически и астрономически знания, които и днес озадачават науката. А възможно ли е най-важното откритие в човешката история да е било скрито не в книга, не в храм, а в едно число? Докато светът е на ръба на нови войни, религиозни сблъсъци, икономически и ресурсни кризи, климатичен колапс и технологична надпревара, учените все още не могат да отговорят на уж простичкия въпрос „Какво всъщност е времето?“. Квантовите технологии обещават бъдеще отвъд познатото, но развитието им сякаш е достигнало невидима граница. А изкуственият интелект напредва със скорост, която вече плаши дори създателите си.

Математикът Даниел Хартман и археоложката Елиана Колбър попадат на следа, която не би трябвало да съществува – древно число, тайнствено и закодирано в архитектура, свещени текстове, произведения на изкуството, изгубени научни ръкописи и легендите за Кивота на цар Соломон. Загадъчната нишка започва да се разплита и ги отвежда от подземията на Йерусалим и останките на Вавилон до планината Арарат, Етиопия, Варненския некропол и Близкия изток.

Те обаче не са единствените, които търсят Божието число, което може да изведе човечеството до теорията на всичко и да обясни природата на времето, а вероятно и на самото съзнание. Технологичната корпорация CORVUS се надпреварва с таен орден, водещ началото си от времето на пророка Даниил. За едни числото е инструмент, способен да промени самата реалност. За други – ключ към квантова технология, която ще даде абсолютна власт над информацията и бъдещето на света. За трети – пътят към Божието царство, Армагедон и пришествието на Месията.

Колкото повече Даниел и Елиана се приближават до тайната, толкова по-ясно става, че някой умишлено я е крил през вековете. И че разгадаването ѝ може да промени не само науката, а самото разбиране за Бог, човечеството и Вселената. Но какво, ако древните не са потулили знанието, за да го опазят, а за да съхранят света от него?

„Божието число“ е исторически и технологичен трилър, който търси отговор на най-опасния въпрос в човешката история: Ами ако някои числа не описват Вселена, а я управляват?

“В Изход 3:14 Бог казва на Моисей името си: „Аз съм вечно Съществуващият.“

Столетия по-късно в Гетсиманската градина въоръжената тълпа отговаря на въпроса на Иисус, че търсят Иисус Назарянина. Последвалият отговор „Аз съм“ отхвърлил мъжете на разстояние и ги повалил на земята, защото „Аз съм“ е името на Бог.

В романът „Божието число“ с появата на древния знак, по-късно известен като Азъ от глаголицата, започва изграждането на плетеницата от събития, с които Людмила Филипова строи Храма на познанието. Храм, в който линейното възприятие за време отстъпва място на извънвремевата връзка между древното знание и съвременните изчисления, в които е скрит възелът на завладяващата криминална драма.“

Проф. Сергей Игнатов

„Книгата на Людмила Филипова е едно ерудитско четиво, посветено на Божието число, в което с прецизна понятийност, многостранна начетеност и подготовка авторът изследва темите задълбочено и увлекателно. Сюжетът се заплита около проучването на два археологически обекта от изследователи, които откриват гравиран кръстовиден знак (глаголич, Азъ). Той може да се окаже древно число, отговор на нерешени проблеми в съвременната наука и тясно свързано с разбирането ни за времето и бъдещето. Но този тайнствен знак, според мистично предание, може да се окаже и „ключ“ към издирвания Кивот и съграждането на Соломоновия храм.“

Проф. Казимир Попконстантинов

„В ерата на изкуствения интелект най-голямото предизвикателство пред оцеляването на човечеството се оказва деградацията на човешкия ум. Способността за критично мислене и автентично откривателство е последната защитна преграда между свободата и окончателното поробване на съзнанието. В свят, в който алгоритмите пишат бъдещето, последната битка е за правото да мислим сами.“

Георги Милков, журналист и писател