Книгата съдържа изцяло мемоара „Две смърти няма, а без една не може“ на Стефан Богданов

„Чувствувам, че целия си съзнателен живот – от детството до старостта си, съм жертвувал за една порочна идеология, която противоречи в практиката си на основните права на човека и на свободния дух в човешкото общество. Тя винаги е маскирана с демократични фрази, но по същество е едно брутално насилие върху човешката личност и световния прогрес. Или както заключава едно вицово определение на социализма – това е победа на „прогресивните сили“ над здравия разум...“
Стефан Богданов, 1986 г.

Стефан Богданов е не само комунистически функционер отпреди 9 септември 1944 г., завършил Международната ленинска школа в Москва, но и единственият агент на съветското военно разузнаване в България, оставил спомени. Като първия началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) в ДС след 9 септември 1944 г.

Спомени, записи и разговори от, със и за съветския агент, комунист, началник в ДС, политически затворник и дисидент Стефан Богданов

Стефан Богданов е и единствената високопоставена фигура в Държавна сигурност, създала писмени свидетелства за преживяното още преди да падне тоталитарният режим през 1989 г. Богданов е един от двамата членове на БКП, превърнали се в жертви на репресивната машина в резултат от чистката на „враговете с партиен билет“ след ареста на Трайчо Костов, които пишат своите разтърсващи свидетелства по време на режима. По тези показатели мемоарите на Стефан Богданов са без аналог в България.

„Семейната и политическата трагедия на баща ми, промяната на политическите му възгледи и готовността му в края на живота си да извърши една радикална промяна в мисленето и дейността си са показателни за човек, преживял по време на комунистическия режим удивителна метаморфоза: от фанатизиран комунист и съветски агент, през член на престъпния апарат на ДС, а след това „враг с партиен билет“, измъчван и осъден като политически затворник от собствената му партия, до инакомислещ, който въпреки високата цена, която плаща с репресии, не се бои да изкаже позицията си на глас, и накрая дисидент, който е изключен от партията, но умира освободен от мита на комунизма.“

Петър Богданов, 2021 г.

Откъс от книгата „Червеният терор без маска“

ВЪВЕДЕНИЕ
от Петър Богданов


Три десетилетия след краха на тоталитарната система в Източна Европа има много пълноценни изследвания, които са посветени на темата за комунистическия режим в България (1944–1989). За демократичното общество обаче е важно да е запознато не само с фактите от този период от българската история, но и да ги анализира и преосмисля, да разбере какви са основните причини за възникването на терора на комунистическата партия и на ДС, за да се имунизира от престъпната идеология и практика на комунизма. Затова като един от съставителите на настоящата книга – аз, Петър Богданов – пристъп-вам към тази задача с чувство на отговорност.

Желанието ми е да се обърнем с голямо внимание и без предразсъдъци към истината независимо от това каква е тя. Да се изправим пред нея и да я опознаем, без да се поддаваме на внушението, че „човек нищо не може да направи“, с което мнозина се оправдават и по този начин отказват да бъдат част от голямата промяна в мисленето след края на тоталитарния комунистически режим. Защото мълчанието и извръщането на главата, за да не се види нещо, са един вид съгласие.

За много от по-младите читатели комунистическият период е забулен от митологични разкази на тези, които много години след 1989 г.  управляваха и управляват България и все още твърдят, че „тогава не беше толкова лошо“, че всички имали работа, че всичко било по-евтино и по-добре. Това е наративът на хората, които след 1990 г. загубиха своите привилегии, но успяха да трансформират политическата и икономическата власт в своите наследници или да ги насочат към мафиотски структури с паралелна власт дори и в днешното задкулисие в България. Те вярваха и още вярват в хепиенда на собственото си съществуване, изградено над хилядите гробове на жертвите на режима на БКП.

По тази причина една от целите на настоящата книга е не само да не позволява да падне завесата пред престъпленията, извършени над българския народ от Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, но и да се разкрие механизмът на държавния тероризъм в периода 1944–1989 г.

Корените му трябва да се търсят през ХIХ век в Германия, и по-специално в „наръчника“ по държавен тероризъм – комунистическия Манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

Изминалите 30 години от срутването на Източния блок показаха, че на извършителите на престъпленията и техните физически и политически наследници е много удобна непрекъснато стелещата се пелена от носталгия по „соца“. И това е характерно не само за България, но и за всички страни от бившия съветски лагер. Затова в тези общества на гланцираните лъжи за „соца“ трябва категорично да се противопостави знанието за комунистическото минало, за да могат младите поколения да се запознаят с държавния тероризъм, извършван от мрежите на БКП и ДС, за да не станат жертва на манипулациите за тоталитарния период, да имат ясна система от ценности и да разберат, че демокрацията не се ражда от само себе си, а трябва да бъде активно създадена, развита и пазена.

Защото, ако обществото не надигне глас и не осъди, дори морално, участниците и поддръжниците на криминалния и терористичния режим на БКП и ДС, туморът на комунистическото наследство ще продължи да трови духовния и икономическия живот в България.  
Без съмнение моят баща Стефан Иванов Богданов, чиято фигура е централна в настоящата книга, е добър пример за съдбата на човек, който е служил на една идеология, оказала се порочна и престъпна и донесла толкова много беди и смърт на българския народ в периода 1944–1989 г.

Семейната и политическата трагедия на баща ми, промяната на политическите му възгледи  и готовността му в края на живота си да извърши една радикална промяна в мисленето и дейността си са показателни за човек, преживял по време на комунистическия режим удивителна метаморфоза: от фанатизиран комунист и съветски агент, през член на престъпния апарат на ДС, а след това „враг с партиен билет“, измъчван и осъден като политически затворник от собствената му партия, до инакомислещ, който въпреки високата цена, която плаща с репресии, не се бои да изкаже позицията си на глас, и накрая дисидент, който е изключен от партията, но умира освободен от мита на комунизма.

Когато през ноември 2019 г. аз получих достъп до всички документи за баща ми Стефан Богданов, съхранени от Комисията по досиетата и предоставени ми в читалнята, аз бях буквално потресен от неимоверните лъжи в сценария за неговото осъждане и от дневника на неговите мъчители. Бях изумен от изобретателността на сценаристите и следователите, дирижирани от „съветските съветници“, сътворили един политическо-криминален трилър с една неимоверна „любов“ към „детайлите на мъченията“, които могат да се сравнят може би само с тези на инквизицията в Средновековието.

Ако аз не знаех, че всичко е измислено, бих си казал, че „тук сигурно има нещо вярно, не могат всичко да измислят. Не може всички тези хора да лъжат“. Може! Наистина могат да лъжат и да измислят през цялото време. От архивните документи се разбира, че преди всеки разпит следователите са били инструктирани от съветските „съветници“ – престъпните сценаристи в тази отвратителна пиеса – по какви теми да получат „доказателства“ и как да ги „разработят“. В тетрадките на следователите са описани много сухо и телеграфно от кога до кога Стефан Богданов е бил разпитван, какво е общото му здравословно състояние и дължината на разпитите – често достигащи до 16–18 часа на ден.

Не са описани обаче с нито една думичка чудовищните мъчения, на които те са го подлагали, за да изтръгнат признания. За сметка на това тази срамна и унизяваща човешкото достойнство картина, умишлено спестена в архивите на Държавна сигурност, я има подробно описана в спомените на баща ми. Без тях разказът от кухнята на кървавия режим, режима на БКП, и „рецептите“ на палачите от ДС и техните истински антихуманни лица, и неговото истинско антихуманно лице едва ли би надхвърлил семейния кръг и станал достояние на обществото и следващите поколения.

Тази книга не е едно връщане назад в историята, а е един разказ от съвременници, като всеки по свой начин хвърля светлина върху това черно за народа време. Убитите няма да възкръснат, сълзите няма да се върнат, душевните травми няма да се изличат… Но младите читатели могат да премислят и сами да отсъдят как те искат децата им да живеят – сгърчени под робския хомот или на слънчевите поляни на демокрацията и свободата.

Петър Богданов

Януари 2021 г.
Кьолн, Германия