Bookspace logo

BOOKSPACE
Количка 0
0,00  €
Малък банер показващ бърза доставка на книги
Малък банер показващ бърза доставка на книги мобилна версия

Енеида

  • Година: 2025
Налично при доставчик – доставка между 1-3 дни

Този продукт е с ограничена наличност на склад или при доставчик. Възможно е в момента на завършване на поръчката продукта да бъде изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас.

SKU
9786197444940
15,34  €
Малък банер за безплатна доставка при продуктите за над 40.00 евро

Безплатна доставка

За поръчки над 40 €

Малък банер за лоялна програма при продуктите

Лоялна програма

Пазарувай и спестявай

Малък банер за право на връщане при продуктите

Право на връщане

до 14 календарни дни

Съхранената Илиада ни дава изключителен пример за поетичното изкуство на хората преди 3000 години, а съхранената Енеида ни дава представа за поетичното изкуство на хората от преди 2000 години, което и днес е пример за подражание при създаването на епични поеми и източник на естетична наслада за читателите им.

Наред с това, и в двете произведения имаме множество исторически сведения, които се потвърждават и от други източници, които по един или друг начин са свързани с българската история. Нека се спрем на някои от тях, споменати в Енеида:

Така например Вергилий ни казва, че Троянската война трае 10 години, Еней след това скита 7 година с флотата си, докато стигне Лациум, след което царува 3 години, неговият син царува 30 години, a неговият род 300 години, докато се родят Ромул и Рем, основали града Рим на 21 април 753 г. пр. Хр. Така че ако предположим, че те са били най-малко на 20 г., то тогава 10+7+3+30+300+20 = 370 и следователно войната е започнала след 1123 г. пр. Хр., което е близко до 1183 г. пр. Хр., съобщено ни от Дидор Сицилийски (I в. пр. Хр., кн. 1, гл. 5 §1), също така до 1225 г. пр. Хр. съобщено ни от Херодот (484-ок. 425 пр. Хр., песен 2, стих 145) и до 1209 г. пр. Хр. според надпис на мраморна плоча от остров Парос, съставен през 264 пр. Хр., „елините завземат Троя през 1209 г. пр. Хр.“.

От песен 3, стих 15, означавани тука с (3.15), научаваме, че Еней започва изграждането на град Енос на устието на река Марица, че жителите на града биват наричат енеиди и че този град се намира в земята на траките, която „е на Марс посветена. Тракийци сега обработват…“, (3.10–20). Там е бил и гроба на Полидор – най-малкият син на Приам, който по време на войната е бил изпратен в Тракия. От (3.30) разбираме, че Еней се моли на „татко Градив, на полетата гетски владетел“, едно от многото доказателства за културното единство на троянци и траки. Забележете, че в I век пр. н. е. живеещите по тези земи траки биват наричани и гети, което съвпада със сведението на Йоан Лидийски (490–560), който ни съобщава, че  римляните през 63 г. пр. Хр. побеждават гети или готи при Бизантион. Има десетки древни автори, които ни съобщават че гети и готи са един народ, произхождащ от траките, на които няма да се спираме тук. В (7.608) Вергилий отново говори за тракийския народ гети.

               От (8.605) научаваме, че пелазгите, които са далеч по-стария тракийски народ от гърците, населяващ Балканите, е бил разселен и по „латинския край“. А от (2.85) виждаме, че пелазги са воювали и срещу Троя. Нека отбележим, че пелазгите се разделят на два клона, единият се елинизира и дава огромна част от съвременния гръцки народ, а другият остава независим от елините и съхранява своята древна култура, преминала в тази на траки и българи.

От (2.345) научаваме името на младия Кореб, син на Мигдона, „влюбен безумно в Касандра, и идваше в помощ на царя и на фригийците, тъй като щеше да става зет негов зет“ Йордан (§ 59–60) обаче говори, че „след смъртта на Телеф го наследява Еврифил, роден от сестрата на Приам, царя на фригийците. Еврифил участвал в Троянската война заради любовта си към Касандра, и стремейки се да окаже помощ на своя роднина и зет, но скоро след пристигането си загива“. Вероятно става дума за една и съща личност, а Телеф, за когото говори Йордан, сякаш е онзи македонец (Мигдона), за когото говори Вергилий. В тази връзка нека споменем, че Виргилий ни казва в (2.1), че „Долопците, които населявали също Тесалия, взели участие в края на войната, под водачеството на Ахиловия син Неоптолем, наричан още и Пир“. Виждаме и езиковото сходство на името на народа Долопци с прочутия български царски род Дуло.

От (6.841) научаваме, че македонските царе извеждали своя произход от Неоптолем, правнук на Як, и Ахил, син на Пелей, който пък е син на Як. Също там последният македонски княз Персей, победен от Луций Емилий Павел при Пидна (168 г. пр. н. е.), е наречен Якид, т.е. наследник на Як. Тези неща имат значение за българската история, защото древни автори, (Малала, ГИБИ 2, 205: Михаил Аталиат, ГИБИ 6, 178, Йоан Цеца) ни съобщават, че мирмидоните на Ахил през VI до XI век са били наричани българи, от което следва, че и македонците, независимо от елинизираната си аристокрация, са българи. Не е случайно, че трудът на Малала е бил преведен на български от Симеоновите книжовници.

От Страбон, кн. 11, гл. 2, 5, виждаме селища на Кимерийския полуостров (Крим) с названия, говорещи за кимерийско присъствие и връзката му с мирмидоните на Ахил: „...град Кимерикон, който затварял провлака с изкоп и земен вал, селото Ахилеон, където е храмът на Ахил. Тук е най-тесният преход през устието на езерото Меотида, около двайсет или повече стадия; а на отсрещния бряг има село, Мирмекион; а близо до него са Хераклеон и Партенион“. Лъв Дякон пише своята „История“ около 992 г., като се позовава на Апиан от Александрия (90... – 160...), казва, че Ахил бил скит и произхождал от градчето Мирмикион, което се намирало на брега на Меотидското езеро, (Лев Диакон, 1988). След като скитите го изгонили заради жестокия му и нагъл нрав, се заселил в Тесалия. А Прокопий безсъмнено смята, че хуните са се наричали в старо време кимерийци или кимри, за които знаем от Омир, че са били частната армията на Ахил в Троянската война.

А за това, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, между които и хуни, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи, научаваме от Йоан от Никиу, Патриарх Никифор, Теофан Изповедник, Константин Багренородни, Агатон (ГИБИ 3, 182), Анастасий Библиотекар (873–875), (ЛИБИ 2, 254), Прокопий Кесарийски], Херодот (1.6), Филотей, и т. н.

Че Троя не е била само град, а голяма държава, се вижда и от (2.560) „…Тъй бе погубен Приам и по божия воля го стигна участ такава да види с очите си в пламъци Троя, как Пергам се събаря, той, горд повелител на много чужди земи и народи в Азия“. А от (1.550) виждаме, че троянци са имали градове и в Сицилия. Съюзници на Троя според Илиада са и тракийските народи на Балканите.

               От (8.498) научаваме, че Меония е първоначалното тракийско име на страната, преименувана по-късно на Лидия, което ни казва далеч преди Вергилий и Херодот. От Херодот (1.94) знаем също, че по време на цар Кир поради глад половината лидийци слизат в Смирна, строят кораби и се изселват в Етрурия. Тъй като Вергилий говори непрекъснато за съюза на Еней с етруските, който е станал далеч преди времето на Кир, то от това следва, че етруски поселения в Италия е имало и по времето на Еней.

От (7.210) научаваме, че създателят на Троя, Дардан, е тръгнал от тиренски Корит и стигнал до градовете във Фригия и остров Самос, наричан по времето на Вергилий – Самотраки, т.е. остров, на който живеят само траки. Нека отбележим, че област Дардания има не само в Мала Азия, а и на Балканите между Тракия и Илирия, северно от Македония.

Нека отбележим също, че името на Парис, или Борис, наречен в Енеидата (7.370) „фригийски овчар“, приведено на гръцки е Александър – Αλεξ-ανδρος, отбиващ мъжете. Гръцкото αλεξω е верен превод на българското бор- или пар-, отбранявам, боря се, както находчиво отбелязва бележития български историк Ганчо Ценов.

За Вергилий амазонките са населявали Южните Балкани, както се вижда от (11.660) „изтрополят по леда на река Термодонт и започват битка със свойто оръжие в чудна украса. Тъй тези женски тракийски отряди със щит сърповиден се носят с войнствени викове диви ведно с Иполита или край Пентезилеа, когато се носи на свойта двуколка“. Че амазонките са жители на балканите, ни показва резюмето на Ценов (1930): „Според Страбон (ΧΙ, V, Ι, стр. 503) амазонките живеели в Албания, т.е. в Македония. Тук са живели и амазонките според Есхил. Йо е трябвало, след като премине Кавказ, да се обърне на юг, където ще намери амазонките, които живеят недалече от Термодон. Те с удоволствие щели да я заведат при Меотийската теснина. Значи, според това, амазонките са живеели в Тракия“.

            Защо ни интересувате амазонките? Заради легендата, препредадена от Йордан, че сарматите над Крим са възникнали от сближаване на кимерийци с амазонки, случайно отнесени там от ветровете, след като избили екипажите на гръцките кораби, на които били пленнички, а сарматите или „цар мати = царски хора, царски скити, златни хуни (= хуни доара, име на град в сегашна Румъния) са идентични с българите според много древни автори. Войнствеността на българските жени се вижда от сведенията, че от древни времена, та и в Крумовата армия са воювали жени.

А сега за езика на римляните. Защо те говорят латински, а не фригийски, което ще рече тракийски или старинен български? От (12.835) разбираме, че договорът между местите латинци и придошлите фриги е предвиждал „да бъдат в правата си равни, нека латините тукашни да не променят езика, нито носията, нито пък своето име“. Разбира се, влиянието на етруската книжнина е формирало латинската култура, както това ни казва Плиний Стари. А че троянци и гърци са имали различни езици, се вижда от (2.425) „Познават първи сменените бойни доспехи и разлика виждат в говора“.

Интересно е сведението в (6.863), което ни казва, че Марк Клавдий Марцел в първото си консулство през 222 г. пр. н. е убил Виридомар, вожд на въстаналите гали, и посветил доспехите му на Юпитер. Името на вожда на галите е от групата на по-късно наречените славянски имена.

От (4.150) разбираме, че народът, наричан на гръцки агатирзи (от ага = коза), на български наричани козари (хазари), живеещ в Трансилвания, е бил известен на Вергилий. По късно от Приск ще научим, че Атила прави най-големия си син владетел на голяма част от тези агатирзи. Нека припомним че арабски автори като Ибн Хаукал (...943–977...) ни съобщават, че езикът на хазарите и на българите е един и същ.

 

 

Д-р Николай Иванов Колев

18.11.2024

Херцогенаурах

Повече информация
Наличност При доставчик
Автор Вергилий
Издателство Гута-Н
Корица Мека
Година 2025
Език Български
ISBN 9786197444940
Страници 320
Тегло 0.300 кг.
Размери 19.8 x 12.9 см.
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Енеида
Вашият рейтинг

Доставка

Доставката се извършва до посочен от вас адрес, офис или автомат на куриерска фирма „Спиди“ или „BOX NOW“ в рамките на работното време на съответната куриерска фирма.

Срок за доставка – От 1 до 2 работни дни за книги,налични на склад, с доставка до автомат на куриерска фирма "BOX NOW" . 

Срок за доставка – От 1 до 3 работни дни за книги, с доставка до автомат на куриерска фирма "BOX NOW" . 

Срок за доставка – От 1 до 2 работни дни за книги, налични на склад, с изключение на населените места, които куриерска фирма „Спиди” обслужват по график. 

Срок за доставка – От 1 до 3 работни дни за книги, налични при доставчик, с изключение на населените места, които куриерска фирма „Спиди” обслужват по график. 

Срокът за доставка може да бъде удължен в почивни дни, официални празници или други възникнали форсмажорни обстоятелства 

Поръчка, направена в петък или последен работен ден, преди поредица почивни ще бъде обработена в понеделник или на първият възможен работен ден.

Плащане с наложен платеж, банков превод или кредитна/дебитна карта!

 

При плащане с наложен платеж, трябва да заплатите дължимата сума при получаване на пратката.

Срокът за доставка може да бъде удължен в почивни дни, официални празници или други възникнали форсмажорни обстоятелства 

 

Доставката е фиксирана и се изпълнява с  куриерска фирма „Спиди” или до автомат на  "BOX NOW".

Доставка до автомат на  "BOX NOW" -  2.04 €.   (Този метод на доставка е валиден само при избор на опция за плащане с дебитна/кредитна карта или по банков път.)

Доставка до офис на „Спиди” - 3.20 €

Доставка до адрес със „Спиди” - 3.20 €.

Безплатна доставка за поръчка над 40.00 €.

 

В случай, че сте избрали начин на плащане "Наложен платеж" с куриерска фирма "Спиди", моля запазете разписката за изплатен Пощенски Паричен Превод, която куриерът издава при доставката.

Тя съответства на документа Касова бележка.

В случай на несъответствие или повреда, клиентът може да върне закупената стока в срок от 14 календарни дни. Разходите по куриерските услуги в този случай се поемат от клиента.

 

За поръчките с фактура този документ се прикачва към фактурата.
Изпратена и непотърсена поръчка в рамките на 7 дни се анулира и се връща към нас.

Доставката се извършва до посочен от Потребителя офис или адрес за доставка на територията на Република България.

Не се носи отговорност за неизпълнение на поръчка в случаите, когато Потребителят е посочил неверни, непълни и/или неточни лични данни, включително, когато е посочил непълен, неточен или фиктивен адрес или телефон.

Доставката се извършва в сроковете, описани под всяка опция за доставка в интерфейсния модул за поръчка. При извънредни обстоятелства в възможно да се удължава срока за доставка, като Потребителят своевременно се информира за това. 

Потребителят е длъжен да прегледа стоката в момента на доставката ѝ и да уведоми незабавно при установени несъответствия, липси и повреди. Ако Потребителят не стори това, се приема, че доставката е приета без възражения.

 

Попитайте Буки
Буки
Здравейте! С какво мога да ви помогна?

Можем да започнем с някой от следните въпроси
Или пишете какво Ви интересува

Буки
User shield
Privacy Policy
Your personal information is processed in accordance with applicable data protection laws.
Triangle
Disclaimer
AI can make mistakes. Verify important information.
Bug
Report a Bug
If technical problems occur, please report to