Нов роман от световноизвестната индийска писателка Арундати Рой, носителка на наградата за литература „Букър“

Разказът обхваща десетилетия и простира из обширни кътчета от човешките души и Индия.

Беше мирно време. Поне така твърдяха.

Цяла сутрин по улиците на града брулеше горещ вятър, надигаше пелени от прахоляк, капачки от бутилки за безалкохолни напитки и недопушени цигари, запращаше ги към предните прозорци на автомобилите и в очите на мотоциклетистите. Когато вятърът утихна, слънцето, вече високо на небето, прогори мъглата и отново стана горещо, а маранята затрептя по улиците като танцьорка на кючек. Хората чакаха да рукне пороят, който обикновено следваше пясъчната буря, но така и не заваля. Пламна пожар в скупчени на брега на реката бедняшки къщи и веднага съсипа повече от две хиляди колиби.

Обаче кайсията въпреки всичко беше отрупана с непокорни яркожълти цветове. Всяко горещо лято тя протягаше клоните си нагоре към нажеженото кафеникаво небе и му прошушваше: „Майната ти!“.

Момиченцето се роди неочаквано, малко след полунощ. Нямаше ангелски хор, нито влъхви, които да носят дарове. Рой звезди обаче изгряха на изток, за да възвестят появата ѝ. Само допреди миг тя беше ей там, а после изведнъж се озова върху бетонната настилка, в кошче от отпадъци: сребристо цигарено фолио, няколко найлонови пликчета и празни пакети от чипс. Лежеше в локва светлина, под стълб от комари в неонов лъч, голичка. Кожата ѝ беше синкаво-черна, гладка като на тюленче. Беше будна, но напълно притихнала, необичайно за такова миниатюрно създание.

Може би още през първите няколко месеца от своя живот беше научила, че няма полза от сълзите, или поне от собствените ѝ сълзи.

Арундати Рой е първият живеещ в Индия автор, отличен с наградата „Букър“ (1997) за романа си „Богът на дребните неща“, смятан за едно от най-силните заглавия в историята на престижната награда. Книгата е преведена на повече от трийсет езика и е световен бестселър. Рой е родена през 1961 г. в Шилонг, но прекарва детството си в Керала. На 16 години заминава за Делхи, където завършва архитектура и започва да пише сценарии за киното и телевизията.

След успеха на първия ѝ роман „Богът на дребните неща“ Рой концентрира писателските си усилия върху болезнени политически и социални въпроси като безогледната индустриализация и ядрената политика на Индия, външната политика на САЩ, войната срещу тероризма и глобализацията. През 2002 г. Арундати Рой получава наградата на фондацията „Ланан“ за културна свобода, а през 2004 наградата за мир „Сидни“ за социалната си активност и подкрепа на ненасилието.

През 2005 г. участва в Световния трибунал за Ирак, а през 2006 г. е отличена с наградата на Индийската литературна академия „Сахитя“, но отказва да я приеме в знак на протест срещу политиката на индийското правителство. Автор е на многобройни есета на теми, свързани със съвременната политика и култура, издадени в пет тома от Penguin India през 2014 г. Вторият ѝ роман „Министерство на върховното щастие“ излиза през 2017 г., двадесет години след писателския ѝ дебют. Включен е в списъка на най-добрите книги на годината на The Washington Post, The Boston Globe, The Guardian и Financial Times. Финалист е за наградата на Националния кръг на литературните критици, попада и в дългия списък на наградата „Букър“.

Надежда Розова е родена през 1968 година. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ с магистратура по индология и специализация по английски език. Преводач и редактор на художествена, документална и научна литература от и на английски език и от хинди.

Преведените от нея над 150 заглавия включват произведения на Иън Макюън, Джулиан Барнс, Маргарет Атууд, Джон Барт, В. С. Найпол, Джейн Остин, Хенри Джеймс, Ръдиард Киплинг, Салман Рушди, Халед Хосейни, Уила Катър, Донал Райън, Рут Озеки, Уилям Тревър, Роуз Тримейн, Елизабет Костова, Хишам Матар, Прия Базил, Патриша Хайсмит, Джоан Харис, Ерика Джонг, Ед О’Конър, Лорън Гроф, Джон Гришам, Джейн Ъркхарт, Кейт Мортън, Алис Албиния, Стивън Хокинг, Джилиан Флин, Удаян Ваджпеи, Нирмал Варма, Камлешвар, Гангапрасад Вимал и други.

Носител е на специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ (2014), на наградата за превод на художествена проза на Съюза на преводачите в България (2015) и на националната награда „Христо Г. Данов“ за превод (2018).