Невероятният международен успех на „Езеро”, предишната книга на Бианка Белова, донесла й най-големите литературни награди в Чехия и Европа, логично вдигна летвата на очакванията към нея. Но спокойно можем да кажем, че „Мона” е стъпка напред в умението на Бианка Белова да разказва – при това по един нестандартен начин, който се отличава от онова, с което обикновено сме свикнали. Сега Бианка Белова предлага история, пълна с емоции – история, която се развива на непознато за всички ни място, чието име авторката не изрича. Място, което всеки читател открива на картата на собственото си разбиране за света.

Мона е медицинска сестра, която се грижи за жертвите от войната – войници на ръба между смъртта и живота. Всъщност всичко в „Мона” е някъде на границата на съществуването си… Градът, в който се развива действието; отношенията между Мона и нейния съпруг; дори самата страна и политическата ситуация. И все пак се случва чудо – Мона се влюбва в Адам, млад мъж, почти момче, което изглежда по-различно от останалите пациенти. Всеки миг щастие по страниците на „Мона” обаче означава много сълзи; всяка прегръдка – болезнени признания. Защото и сърцата на героите в тази книга са разкъсани – както човешките тела, които обгрижва Мона.

„Мона” е все пак сладостно четиво – попило аромата на незнайна земя, вкусно като френски макарон, вдъхновяващо като съвършените чувства, които могат да се появят за миг, но оставят следата си цял живот. И книгата прави това – докосва ни и ни оставя сами да доразрешим ребуса, създаден от Бианка Белова.

Писателката, чийто баща е българин, е майстор на необикновената атмосфера – затова всяко изречение в „Мона” има особен привкус. „Писането ми носи най-голямо удовлетворение в живота”, казва тя в интервю за чешкия вестник „Право”. Пред сп. „Власта” пък заявява: „Опитвам се да не мисля за читателите, докато пиша. Сядам и не знам какво ще се получи. Но е по-добре да не пишеш нищо, отколкото да създадеш нещо лошо.”

Бианка Белова обича до днес България. В същото списание си спомня страната ни така: „Имам много приятели в България, говоря български, готвя български ястия. Баба беше съобразителна жена. Беше родом от родопско село. Прекарала е живота си в грижи за семейството и домакинството и за жалост не е имала възможност да развива литературните и другите си таланти.”

Читателите коментират новата книга „Мона” с невероятно уважение към таланта на Бианка Белова. Ето няколко мнения от Databazeknih.cz.

• „Неразточителна книга, в която не е толкова важен сюжетът, колкото емоциите и атмосферата. Макар че мястото и времето, в което се развиват събитията, не стават известни, всичко ми се струваше добре познато. Тъжно, изпълнено с отчаяние, но също и с нежност.” (Меланка)
• „Бианка Белова е особена писателка – винаги се влюбвам напълно в историите ѝ.” (Сакура Луци)
• „Белова е фантастична, що се касае до атмосферата. Истинска, дръзка, изпълнена с тъга история.” (Вакалик)
• „Прочетох „Мона” на един дъх. Историята на двама души и това как се срещат животите им, е прекрасно написана. Изглежда тъжно, но може би от моя гледна точка. Във всеки случай стилът на Бианка Белова много, много ми харесва.” (Габи)