Според Набоков въображението е форма на паметта. Не казвайте, че нямаме нищо e чудесен пример за това как въображението на твореца запазва жив спомена за миналото на една страна и нейния народ дори тогава, когато самата страна се опитва да изтрие своята история. С проницателност и състрадание Маделин Тиен разгръща завладяващ разказ за Китай през ХХ век.

Июн Ли

Блестяща писателка.

Алис Мънро

Изключителен роман… Напомня за панорамния мащаб и домашните дреболии в романите на великите руски писатели от ХІХ век. Изпълнен с драматично напрежение, смел и значим като самата морална съпротива, за която разказва.

Катрин Тейлър, Financial Times

Мадлин Тиен има голяма дарба. Със състрадание и прецизност тя разказва за обикновени хора, чиито съдби са под властта на необикновени политически събития. Подобно на красиво и сложно музикално произведение, повествованието се разгръща на пластове, като се завръща отново и отново към главните теми за семейството, паметта и загубата.

Ма Дзиен

Роман с мощен размах… Тиен пише с майсторството на диригент, който диктува темпото на симфонията и заедно с това има ухо за нюансите на всеки отделен инструмент в оркестъра.

Дзя-ян Фан, The New York Times

Музиката е в сърцевината на тази смело написана сага за тоталитарен Китай, в която класическите музиканти са подложени на преследвания по време на Културната революция на Мао… Сложното повествование на Тиен разкрива живота на трима приятели музиканти във времето, когато класическата музика може да оцелее само нелегално, също като забранената любов.

Фел Бейкър, Sunday Times

Тази емоционална история улавя вътрешния свят на творческия ум – онова, от което най-много се бои комунистическият режим. 

Диърдри Конрой, Sunday Independent 

Дълбоко и разтърсващо повествование, в което музиката, математиката и фамилната история се преплитат в един поетичен разказ… Тиен е написала роман, изпълнен с мъдрост и загадъчност, хумор и красота, който е остро политически и суров, но заедно с това – деликатен и дълбоко личен.

Кейт Уайтинг, Herald

Трагедията и абсурдността на Китай през ХХ век не са били обрисувани от никого така живо, както от Маделин Тиен. Героите ѝ са изключителни млади музиканти, чиито стремления срещат безброй пречки. Прецизната изследователска работа, вложена в този роман, в чиято основа са действителни събития, създава такова усещане автентичност, че сърцето на читателя се свива. 

Барбара Демик

Прозата на Тиен напомня за симфония; мотивите се повтарят и преплитат, докато достигнат кресчендо при разказа за събитията от 1989 г. Езикът и музиката се превръщат в средство, с което да се надмогне идеологията. Сдържан, смел и дълбок.

Лети Кенеди, Observer

Дързък, красив и дълбоко въздействащ роман. Не казвайте, че нямаме нищо е прослава на неунищожимата човешка личност, на силата на изкуството, която надмогва всичко. Изключителна книга.

Джеймс Скъдамор

Макар да разказва за унищожаването на културата и интелигенцията, Не казвайте, че нямаме нищо е също история за любов и надежда. Тиен пише със състрадание дори към онези, които сами не могат да си простят… [Романът е] деликатно изследване на това как Културната революция продължава да се отразява върху живота на хората, които са я преживели.

Хариет Зейдман, Winnipeg Free Press