Готов ли си за това нетипично пътешествие? Ако да – тропни два пъти с крак и се завърти три пъти около себе си. После отвори книжката и приключението ще започне!

Какво е типично за един принц? Корона, жезъл, царствени одежди…? Нашият принц не притежава никое от тези неща. Той не е типичен принц, затова му казват Вичо Нетипичо!

Той обаче има други безценни качества. С каквото му се намира подръка, с много изобретателност и любопитство, но най-вече с доброто си сърце Вичо се справя с всевъзможни предизвикателства: разваля объркани магии и спасява хора от най-различни и необичайни беди.

Вичо Нетипичо е малък приказен принц, който сякаш не знае, че е принц

Типични за него са не богатствата и властта, а лигавничето, малката виличка, обувките с лепки, рошавата косичка, както и любопитството и добротата. Накратко, той е типично дете.

Подгонил търкулналата се по склона топка за игра, той се натъква на поредица от приказни царства, на които са им се случили различни и доста нетипични неприятности заради объркани магии. В първото царство по грешка всичко е станало зелено, във второто пък – двойно, третото е в плен на сапунени мехурчета, а последното се е превърнало в играчка.

Воден от присъщото си желание да прави добрини, принц Вичо Нетипичо намира любопитни начини да развали една по една обърканите магии. Той спасява жителите на царствата с  малко подръчни средства и с много голямо сърце. Неуморен, изобретателен, скромен и винаги готов да се притече на помощ – нашият малък герой печели обичта на всички и създава приятелства за цял живот.

Посланието за малките читатели е, че всеки, не само принцовете, може да бъде герой. В края на пътешествието ги чака изненада: оригами модел на сърце, което да сгънат сами . То е символ на добротата на Вичо Нетипичо, а и на тяхната.

Цитати от книгата:

Вместо корона Вичо имал щръкнала коса. Вместо жезъл държал в ръка бамбукова виличка. Вместо наметало носел лигавник. Вместо царствени обувки на краката си имал малки кецове с лепки. И вместо заповеди този малък принц раздавал усмивки и добри думи. Както споменах, той не бил типичен принц. Затова всички го наричали Вичо Нетипичо.

***

Продължил си по пътя и не щеш ли, озовал се на друго чудно място. Хората били затворени в сапунени мехури. Всеки бил отделен от останалите с тънка сапунена преграда. Виждали се, чували се, но не можели да се доближат един до друг.
„Такова нещо досега не бях виждал! И аз обичам да играя със сапунени балончета, но чак пък толкова! – помислил си Вичо Нетипичо. – Не мога да не се отбия да видя каква е тази работа.“

***

Но нещо останало същото. Вичо Нетипичо завинаги запазил доброто си сърце. Помагал на хората и създавал нови приятелства. Не знам дали това е типично за един принц, но е типично за всеки добър човек. И ти можеш да си като него. Само пожелай!


Милена Салчева е икономист по образование, работи в областта на маркетинга. Завършва магистратура в НБУ през 2011 г., специалност Реклама и стилове на живот. Посещава курсове по творческо писане в Творческа академия „Заешка дупка“. Сред интересите и са художествената литература и психологията.

Мая Стайкова е художник на свободна практика. Завършва магистратура в Национална Художествена Академия през 2011 г., специалност Плакат и визуална комуникация. Има интереси в областта на плакатното изкуство, приложната графика и илюстрацията.

Творческият тандем се сформира въз основа на дългогодишно приятелство и общи интереси между двете авторки. Идеята за съвместен проект се ражда спонтанно, след като Милена споделя на Мая, че вечер разказва на детето си измислени от нея приказки и понякога ги записва. Решават да облекат една от тях в подходящи приказни илюстрации и да сбъднат една мечта – да създадат книга с висока художествена стойност, която да си струва да бъде поставена на рафтовете в детските стаи.