„Приказки от Оная гора“ е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния.

Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора.

Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре – към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията…

В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето – с всички онези най-обикновени необикновени същества, които живеят в теб и в нея, понеже и джудженцата знаят – Оная гора е жива!

Читатели на „Приказки за оная гора" пишат на Мая Дългъчева:

„Здравей, Мая, получих "Оная гора", прочетох я. Не са хубави тия работи, дето ги правиш. Осъзнаваш или не, но достигаш до един опасен ръб, след който не знам какво има по-нататък. 

Книжката носи белезите на нещо синкретично - хем приказки, хем идилии, хем басни. Според мен това е чудесно. 

Книгата е тъжна. Тя е книга за възрастни, които трябва да я четат не на деца, а децата, ако искат, по-скоро случайно да подслушват какво си четат на глас възрастните. 

Цялата книга е една метафора за далечната, непозната, примамлива, тайнствена и вълшебна стая на поезията. Аз не знам къде живее тази стая, не съм влизал в нея, само съм я зървал понякога. Ти си решила, че тази стая е в "Оная гора". Добре, много добре. Твърде вероятно е големите вълшебства да са именно в гората. Проблемът е обаче в това, кой е готов да влезе в гората. Имат ли сегашните хора и читатели сетива за това. Ако нямат, което е по-възможното, то се надявам да им остане един бодеж, едно намагнитване, натаралежване, копнеж и желание за нещо различно. Тази гора е гора на пределната фантазия. Опасността идва от факта, че всеки ред е толкова натоварен, обърнат и прилепен, че като нищо можеш да се разминеш с него. Аз лично не се разминах. 

Много е хубаво, че заедно с големите теми за смисъл, за любов, за тъга, за желание, се експонират и теми, които не са теми.Те са невидими, теменужени, паяжени, тунелни, пеликанови, розови, всякакви. Това са наречените от мен теми-нюанси. Теми предчувствия. Те ми бяха много интересни. Те ме накараха да се усмихвам. Убеден съм, че голямото "предене" на сребърна прежда на златно вретено почва именно от тия теми. От онова, което е между думите. Което дори не сме подозирали, че съществува. Но трябва да знаеш, че често пъти това плаши. Ще го кажа просто. Четящият си казва - не, това не може да бъде, това е отвъд.

Книгата е добре композирана. Хубави са тия цветни мостчета, които те дърпат напред, към нещо прочетено, все едно ти казват - ами това е една приказка. Ти също си я знаел, само че не си се сетил да седнеш да я напишеш. И над всичко: дъждът, реката, чистотата, поуката, невидимата поука. И колкото и да не ти се вярва - много графика сред много цветове. Абе не са хубави тия работи, дето ги правиш.“
Николай Милчев

„Текстът е чудесен - дълбоко, красиво, затрогващо. Според мен това са приказки за децата в нас, възрастните.“
Валентин Георгиев

„Малко е тъжно. Много е красиво. Все едно си имал камината, дървата, стените и някой ти е подарил клечка кибрит.  И една книга с приказки от ОНАЯ ГОРА.“
Тамара Караколева