Монографията на проф. Ваня Матанова е изключително навременна спрямо актуалната потребност в психотерапевтичната практика за разбиране и ефективен терапевтичен подход към сложните взаимовръзки на разстройствата в привързаността в ранното детство и последвалото дисхармонично личностово развитие с провали в социалното функциониране през зрелостта.

С увлекателен писателски стил е представена ценна информация за житейския и творчески път на поредица психоаналитици и терапевти, паралелно с техните концепции, изследователски и клиничен опит. С подчертано уважение към всеки един от тях Матанова успява да представи най-ценните им тези, професионални интерпретации и подходи на работа. Тя успява да съпостави, дори да опише творческата им конфронтация в реалността на миналото. Но успява и да изведе професионалната полза и специфичност в творческите им концепции, които се разгръщат като палитра от пластове и нюанси на многообразие за психичното развитие на индивидите спрямо различията в културови и семейни въздействия. Всеки читател на тази теоретична систематизация за разстройствата на привързаността с последвалите нарушения в социалното поведение на индивида може да постигне дълбочина в своите прозрения и професионален усет към специфичността на проявлението.

Частта за взаимовръзката между вида на разстройство на привързаността и формираното по-късно личностово разстройство е истински творчески шедьовър на проф. Матанова, който отразява богатия ѝ диагностичен и психотерапевтичен опит, умението да съзерцава детайлите в нарушението и взаимовръзките на съзнавано и несъзнавано ниво, на емоционално и когнитивно, на действено и защитно поведение. В представените личностови разстройства е изведена психологична взаимовръзка между преживяната конкретна ситуация в миналото и последиците в сегашното време към новата социална ситуация на реалността. Монографията е полезна както за професионалисти от помагащите професии (лекари, клинични психолози, консултанти, психотерапевти, социални работници, педагози), така и за всеки, който иска да бъде успешен родител и да предпази детето си от изкривявания и разстройства в личностовото му съзряване.

Във второто преработено и донълнено издание на монографията проф. Матанова представя три нови глави –„Невробиология на привързаността”, „Травма на привързаността” и „Трансгенерационно предаване на травма и привързаност”. Тези три глави представят съвременното разбиране на привързаността и осветяват новите подходи към теорията на Дж. Боулби. Постиженията на съвременната невронаука дават категорични доказателства, че ранните отношения майка - бебе оказват влияние на формиращия се мозък и насочват към въвеждането на нови превантивни и терапевтични програми. Тази изключително сложна материя е представена увлекателно, без това да нарушава научната прецизност.

Второто издание става много полезно за по-широк кръг професионалисти – психотерапевти, психолози, педиатри, психиатри, невролози, учители, социални работници, медицински сестри. Всеки един от тези професионалисти е важно да разбира същността на привързаността между родител – дете и неговите аналози като професионалист от помагаща професия и дете. Монографията дава и посланията как да развием умение да изградим сигурна привързаност и тя да ни бъде основа за решаването на сложните психологични и медицински проблеми. Тя ни обогатява и в личния план на живота – как да създадем сигурна, наситена с обич и подкрепа привързаност с партньорите, децата и значимите приятели.

Монографията е едно спонтанно професионално откровение от проф. Ваня Матанова за постигнато прозрение и потребност от споделяне на собствения опит с другите професионалисти, младото поколение клинични психолози и психотерапевти. Определено считам, че монографията е едно достойно „тук и сега” продължение към опита на великите психоаналитици и терапевти от „там и тогава”!

С респект и възхищение към проф. Ваня Матанова!

19.05.2024 г. доц. Павлина Петкова, клиничен психолог, психотерапевт