124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме.

За прозата на Наталия Мешчанинова

С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила.

Галина Юзефович, Медуза


Книгата на Мешчанинова е събитие в съвременната руска литература. Тя ме порази както с изразителността си, така и със своята отговорност и с новостта на начина, по който говори за личността, живота, миналото... Мешчанинова пише за това, с което всички трябва да се справяме – чувството за самота; чувството, че се налага да живеем с нещо, което ни е изключително скъпо, а изведнъж се оказва крайно далечно и чуждо... Тази книга е много драматична, но някак и много терапевтична. Книгата на човек, който не се бои да признае слабостите си, но и от друга страна, на много силен човек, който говори семпло, мъдро, емоционално. Прекрасен, удивителен текст.

Константин Богданов, член на журито на НоС (Нова словесност)


Авторката не се опитва да шокира – просто не се бои да говори. Но нейната откровеност и безпощадност нанасят удар с неочаквана сила и продължително въздействие. Изкарват читателя от зоната му на комфорт. Правят го неволен и някак си виновен наблюдател. А още по-обезоръжаващо действа фактът, че пред нас са едва шест кратки автобиографични разказа, написани в най-делничен дух – за любовта към майката, за леко странните сестри, за гимназията, за скучния живот в южното градче, за гроздобера...

Елена Макеенко, Горький


Този кратък сборник за болката и страданието оставя впечатление, съпоставимо с това от „Малък живот“ на Ханя Янагихара: ефектът – като удар по главата – е същият, само че на по-малко страници. Засега не е ясно дали Мешчанинова ще продължи да пише проза, или ще се съсредоточи в правенето на кино, но фактът си е факт: именно благодарение на нейната книга в руската литература от последното десетилетие се появи език за описването на тормоза над другия.

Игор Кириенков, The Village

 
За киното на Наталия Мешчанинова

Мешчанинова представя заключени в себе си герои, които живеят във вътрешните си стаички или бърлоги, докато някъде бушува война, близките им умират, миналото се руши. Но макар да изглежда по-безопасен, животът в тези капсули е далеч по-трагичен и даже по-страшен. Навярно именно такова кино е най-адекватно спрямо съвремието и казва нещо важно за нас сега.

Афиша

„Сърцето на света“ може да бъде разглеждан като притча за крехкостта на човешката емпатия, поставена под напрежение... Филмът е вълнуващо, често разтърсващо упражнение по реализъм.

Screen Daily

„Сърцето на света“ деликатно ни доближава до човешката орис и би трябвало да предизвика разговор за това как се отнасяме с онези, които обичаме.

That Shelf

В „Сърцето на света“, втория пълнометражен игрален филм на Наталия Мешчанинова след „Комбинат Надежда“, човекът има значение и това е огромна, ежеминутно осезаема разлика – покрай важността на отделния индивид важност добива и всяко друго нещо.

Filmsociety.bg

Сценарно-режисьорският тандем Мешчанинова-Хлебников притежава идеалния баланс между драматургична точност и хумор: да си жив, е не само нетърпимо болезнено, но и понякога ужасно смешно.

Sobaka.ru


Забележителна представителка на новата вълна от жени в руското кино след 2010 година. Чрез изследване на микрополитиките на пола и мястото това ново поколение режисьорки издига автентичността като основно качество на своите творби.

Apparatus Journal