Изабел Овчарова е автор, влогър и откривател! Едва на 18 години, тя написва дебютната си книга "Щастливей", която печели "Детска Вазова награда за литература" за 2019 г., няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 270 000 последователи в социалните си мрежи, където ежедневно нейните последователи се забавляват, учат и променят заедно с нея. Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към тях, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат. Творчеството ѝ включва още художествения роман "Причината", книгата за самопомощ "Прочети, когато…" и опознавателните карти за игра "Ask & Answer / Попитай и отговори".

"Розов изгрев след дъждовна нощ" е вторият художествен роман от авторката. В него тя ни потапя в историята на младо момиче, чиято най-голяма мечта не е подкрепена от семейството ѝ. Една съдбовна нощ с много музика, разговори и помощ от приятел ѝ помагат да промени изцяло възприятията си и да види хубавата страна на живота.

 –  Да, но всичко това ми се отрази ужасно – казах и осъзнах, че този начин на мислене няма да ме отведе там, където искам.

– Със сигурност е било болезнено и ти е оставило трайни травми, но това не означава, че е единственият начин, по който можеш да го гледаш. Това, което е станало, и години да го презираш и да се ядосваш – не можеш да промениш. Не можеш да се върнеш. Защо ти е да се опитваш? – попита той. – Приеми го. Дай си време да го приемеш. Не ги мрази или съди заради това. Направили са толкова, колкото са могли. Както и ти. Не може да се наказваш цял живот заради това. Не е продуктивно – вдигна рамене той. – И да се опитваш с цялата си енергия и желание да накараш слънцето да изгрее в 3:33 ч. тази нощ, няма да се случи, защото трябва да изгрее след около... – погледна телефона си – три минути в 6:22 ч. Каквото и да правиш и колкото и да се ядосваш, то ще изгрее, когато трябва. Остави го да изгрее. Остави го да залезе. Остави го да е каквото е, и живей живота си така, че да бъдеш щастлива, без значение кога изгрява и залязва. Без значение дали луната е пълна, или не можеш да я видиш в този миг. Без значение дали навън вали, пече или духа ураганен вятър. Радвай се на небето, когато е черно, синьо, облачно или... розово – каза той и се усмихна широко.

Небето беше розово. Толкова розово. Толкова красиво. Спиращо дъха. Толкова бързо пейзажът се промени, че дори не успях да разбера как се случи.

– Колко поетично, нали? – засмя се той. – С две думи, Бубе – обичай живота! – усмихна се Крис и издиша дълбоко, вгледан в небето и изгряващото слънце. – И още няколко... – размаха пръст: – Такъв, какъвто е! Направи си го красив. И приятен. Без значение от обстоятелствата и картите, които са ти дадени. Приеми ги такива, каквито са. И ги изиграй... с любов. А тая цигара – продължи той след кратка пауза, – тая цигара ще ми е последната. – Загаси я, изхвърли я в кошчето близо до нас и издиша толкова дълбоко, сякаш бе задържал дъха си години наред.

Звучеше La vie en rose ("Живот в розово")