Майсторът на скандинавския трилър Торкил Дамхауг предлага история за сблъсъка със злото и за способността да го разпознаем, когато се изправи на пътя ни. За борбата да разбереш кой си всъщност. Но и за това колко далеч би могъл да стигне човек, за да опази любовта си.

Шестнайсетгодишната Амина изчезва, а не след дълго тялото й бива открито в гората. Братовчедите й Робин и Микел, синове на сестрата на майка й, по някакъв начин са замесени в това ужасно престъпление. Робин става свидетел на това, което се е случило с Амина, но той не може да й помогне, нито да извика помощ. Освен това не е способен да каже на никого какво е видял. Същевременно Микел знае нещо, което не иска да каже на никого. Семейството на Амина, особено майка й и брат й, обвинява Микел за убийството й и иска на всяка цена да го накаже, без да се интересува от това какво би било най-справедливо. Самият Микел се раздира от вътрешни съмнения и има проблеми с паметта – не може да си спомни ясно определени моменти, което още повече засилва подозрението, че той е извършителят на чудовищното деяние. Но дали наистина е така? Дали Микел е способен да стори това, в което го обвиняват, или в близост дебне друго чудовище, умело прикриващо истинското си лице?

„Торкил Дамхауг с ново и добре конструирано криминале за младостта и силните чувства. Личният глас е една от силните страни на Дамхауг като писател. Неговият начин на писане го прави чудесен пример за истински криминален автор.“ („Дагбладет“)

„Мрачно и завладяващо криминале, запазена марка за Торкил Дамхауг. Чрез задълбоченото изобразяване на новобогаташката, мултикултурна Норвегия – където линиите на конфликта се пресичат в объркващи модели и двусмислените решения биват намерени само във „Фейсбук“ – „Стъклено сърце“ може да се възприеме като рядко значимо криминале. Нито един норвежки писател не е представял нещо по-добро от дълго време, може би не и от „Подпалвачът“ (2011), отново дело на Дамхауг.“ („Афтенпостен“)

„В дъното на „Стъклено сърце“ намираме класическа криминална история: едно изчезване се превръща в убийство; има улики, отклоняващи следи и намеци. И когато отговорът ни се представя след 400 страници, цялата загадка получава удовлетворително решение. Всичко това е чудесно, но причината, поради която „Стъклено сърце“ е добър роман, се крие другаде. Най-вече в изобразяването на младите хора, в начина, по който авторът изгражда и представя образите им: като уязвими, леко повредени и изкривени. Дамхауг пише добри диалози и никога не натрапва присъствието си. Младежкият начин на мислене също е правдоподобен, особено вътрешните монолози на Микел. Имайки предвид всичко това, „Стъклено сърце“ е доста вълнуващо четиво, което се подсилва и от факта, че е толкова интелигентно написано.“ (НРК)