Робер-Жозеф Потие е роден в края на XVII век в Орлеан, Франция, в семейство на уважавани юристи и магистрати – баща му Робер Потие е съветник на председателя на съда, а дядо му Флоран Потие е бил кмет на града през 1603 г. Робер-Жозеф Потие завършва право в родния си град, а след кратко колебание дали да му се отдаде изцяло, едва на 21 години, поема поста, който покойният му баща е заемал в съда. Младият Потие обаче не се задоволява само с изучаването на теорията, а под ръководството на един от най-добрите адвокати в Орлеан придобива безценен практически опит, който му позволява да изследва правото не само като система от абстрактни норми, но и като средство за разрешаване на ежедневните проблеми на хората.

Воден от интереса си към римското право, което по негово време е в основата на действащия правопорядък в страната, систематизира основните текстове на Дигестите на Юстиниан и издава първия от трите тома на труда си Pandectæ Justinianeæ in novum ordinem digestæ през 1748 г. Същата година Луи XV го назначава за кралски професор по френско право в университета на Орлеан. Потие е автор на множество трудове, в които прави сравнение между приложимото в Южна Франция писано право и обичайното право, прилагано в северните области на страната. Част от значимите му произведения са „Обичаят на Орлеан“ (1749), „Трактат за задълженията“ (1761, 1764), „Трактат за договора за продажба“ (1762), „Трактат за договора за наем“ (1764), „Трактат за брачния договор“ (1768). 

В началото на XIX век Наполеон Бонапарт търси начин да уеднакви правото във Франция. За тази цел, по подобие на император Юстиниан, Бонапарт възлага съставянето на граждански кодекс, който да се прилага еднакво във всички завладени територии в Европа. Авторите на кодекса редактират текстовете в духа и според идеите от трудовете на Потие, чийто стремеж също е бил единно френско право. Произведенията на уважавания френски юрист съдържат както сравнителноправен анализ на достиженията на тогавашната европейска правна доктрина, така и на частноправните институти в контекста на римскоправната традиция на континенталния правен кръг и особеностите на местните обичаи във Франция.

„Трактат за задълженията“ е една от основите, върху които е изградена романската правна култура. Той е отправна точка за всяко задълбочено изследване в сферата на общата част на гражданското и облигационното право.

В настоящото издание към двуезичния текст са приложени преводите на относимите текстове от Френския граждански кодекс – действащи и вече отменени, със съответните препратки към българското законодателство преди и след Втората световна война. Римскоправните източници са посочени чрез съвременните им означения и са отразени в справочен апарат след текста, като цитираните откъси на латински са преведени като интегрална част от текста, за да се улесни читателят и за да не се лишат тези, които не боравят с латински, от нито една идея или пример от този забележителен труд.