И като се обърнаха назад, видяха бъдещето си…

Една от най-добрите книги за годината

The New Yorker, The Guardian, The Financial Times, World Literature Today...

Номиниран за:
EBRD Literature Prize 2023
Shortlisted for The 2023 International Booker Prize

Носител на:
Premio Strega Europeo 2021
Български роман на годината „13 века България“ 2021

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 
Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.

Георги Господинов

Думи за книгата: 

Пруст, идващ от изток…
Един толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател.

Андреа Баяни, La Repubblica, Италия

Господинов е може би най-добрият пример за жив писател, който успява да продължи великото европейско изкуство на романа с неговата смесица от разказ и есе, философия и фабулиране, хумор и меланхолия.

Лилиан Рьозинг, Politiken, Дания

Роман от друго измерение.

Иван Цанев 

Мощен аналитичен дар. В тази книга няма мъртви точки. Всичко е премислено, прецизирано и приведено в активно действие.

Иван Теофилов 

Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…

Надежда Радулова 

Господинов картографира континента на миналото… Месеците след завършването на книгата („във високосния февруари 2020 г.“) превърнаха едри части от тази фикция в брутално действена реалност.

Проф. Георги Каприев, Портал Култура

Нужно е да се чете и препрочита този роман. Той представлява едновременно и увлекателно, и болезнено сбогуване с любовта към миналото – сбогуването на автор, който е посветил много на тази любов. Във „Времеубежище“ от водите на миналото изплува най-изкусният гмуркач в съвременната ни литература.

Иван Ланджев, Площад Славейков 

Тук някои глави напомнят за Капричиос на Гоя, за този мрачен, сатиричен гравюрен рез, за заспалия разум, който ражда чудовища...

Надежда Радулова, Booklover

И тук е като че ли една от големите новости на „Времеубежище“ и изобщо в стила на Господинов. Българското е видяно през гротеската, сатирата, иронията, и този смях през дисекция е определено неочакван за тези, които познават по-скоро омиротвореността и тъгата в писането на автора. Безспорно българската реконструкция на Априлското въстание и зрелия социализъм разпъва българското между национализма и носталгията по комунизма, които продължават да белязват днешното.

Амелия Личева, Въпреки

Роман със стотици романи в романа. Роман на един континент и десетки държави, на стотици градове и хиляди хора. На милионите им случили или неслучили им се истории.

Светлозар Желев, Литературен гид

Роман на Георги Господинов е рядко събитие, но винаги с дългогодишен ефект и нови вълни на читатели в различни страни… Господинов покрива всички теми, по които и преди е работил, но този път с едновременно повече мрак и хумор, с по-дълбок поглед върху прехода от младостта към старостта, върху спорните ни понятия за нормалност.

Светослав Тодоров, Капитал 

#времеубежище