„Ад“ е първата част от епичната поема „Божествена комедия“, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория „Божествена комедия“ представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха. 

За да отбележи 700-годишнината от рождението на Данте, издателство „Колибри“ реши да предложи на своите читатели нов поетически превод на първата и най-издавана част от БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ и така да запълни една очевидна празнина в българската култура.

Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места дори да е неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от сто години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, но макар и по-разбираеми за съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик. 

В лицето на поета Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската поезия и най-превежданият български поет в чужбина, великият флорентинец намери своя талантлив интерпретатор, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, сякаш Данте проговори на български, каквото беше усещането за сонетите на Шекспир, претворени от него. 

 Ролята на Кадийски като преводач е огромна за българската култура. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и др., от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии за френска поезия IX – XXI век  и антологията на руската поезия в 2 тома XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са „Антология на съвременната италианска поезия“, както и „Сонети“ от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.

 В предговора си към тома „Данте и „Ад“ седем века по-късно“ професор Клео Протохристова казва: „За легитимацията на подобна инициатива работи, разбира се,  името на нейния изпълнител, но не по-малко убедителен аргумент предлага разбирането, че измежду най-сигурните атестати за богатството на една национална култура е постоянното й общуване с „големите книги“ на световната литература...

  Отвъд мотивите на начинанието остава демонстрацията на безпрецедентно версификационно изящество – виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции на оригинала, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и непостигано по-рано  уподобяване на „сладостния нов стил“, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема. Всичко това прави за първи път възможен един не просто незатруднен, но и удоволствен прочит на „Ад“, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамиката, ритъма и благозвучието на текста.“

Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – това е амбицията на този нов превод на „Ад“. За да възпроизведе възможно най-точно ритъма на Дантевата творба, Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е истинският двигател на повествованието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и т. нар. „тройна рима“ (terza rima) на оригинала, Кадийски ни позволява да преоткрием словесната красота, изобретателната сила и съвременното звучене на този шедьовър. 

 Надяваме се изданието, оформено с илюстрации на Сандро Ботичели, да ни доближи до смисловите и естетически висоти на великото произведение.