Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
Царствено свещенство
- Автор: Владимир Симов
- Издателство: Омофор
- Година: 2021
- Категории: Духовност, религия, езотерика
Този продукт е с ограничена наличност на склад или при доставчик. Възможно е в момента на завършване на поръчката продукта да бъде изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас.
Безплатна доставка
За поръчки над 70 лв.
Лоялна програма
Пазарувай и спестявай
Експресна доставка
от 1 до 3 дни
Право на връщане
до 14 работни дни
Книгата е опит да се изложи учението на Православната църква относно нейните йерархически служения и устройството, което те изграждат. Служенията са изследвани както през призмата на богословието, отразено в каноните на Църквата, така и в контекста на социалните фактори и дадености на епохата, в които са формирани.
Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Царствено свещенство. Канонично изследване върху развитието на йерархическите служения и устройството на Църквата през IV век“ от прот. д-р Добромир Димитров.
Протойерей д-р Добромир Димитров е роден през 1976 г. в Русе. Той е редовен асистент по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Член е на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC). Изследователските му интереси са в областта на каноничното право, еклисиологията, аскетиката, пастирската психология и християнското изкуство. Специализирал е богословие в Regent’s Park College, University of Oxford. Автор на статии в български и чуждестранни издания, лектор по актуални въпроси на богословието и съвременния църковен живот, иконописец.
Настоящото изследване има за цел да разкрие йерархическите служения (на епископа, презвитера, дякона и лаика/ мирянина) в Църквата като диалози на Любовта, чрез които се изгражда църковното тяло. Тя е опит се да представят църковните служения като битие и живот на Църквата. Служенията изграждат общение и единство с Христос, Който е Господ, Глава и Основа на Църквата подобно на аналогията за лозата и пръчките (срв. Йоан 15:4).
Служенията са нужни, от една страна, да реализират Евхаристията на Църквата, т.е. нейната Литургия (общо дело), но същевременно да се припознават и съзиждат в самата нея, изграждайки църковното устройство. По този начин Литургията (Евхаристията) се разкрива като събрание и участие в светотроичния живот, но същевременно тя е и критерий за автентичност на църковното устройство.
Защо е необходимо да говорим за автентичност на църковното устройство?
Необходимо е, за да можем да разпознаваме и днес истинското предание (traditio veritatis) от старинната заблуда (vetustas erroris). Различаването на духовете (срв. 1 Иоан 4:1) е нужно поради факта, че културните и политическите условия, белязали световната история след раждането на Църквата, са оказвали влияние както върху живота ѝ като цяло, така и конкретно върху нейното устройство.
За да отстоява своята истина и за да противостои на опасността да се превърне в светска структура и организация, Църквата основава и организира живота си върху принципите на апостолността и съборността (католичността). Тези принципи съдържат и изразяват нейната светотайнствена, литургийно-канонична структура и върху тях се организира животът ѝ.
Тази структура, отразена в каноничното предание на Църквата, паралелно с литургичния ѝ живот, е мястото, където се преживяват и сливат теорѝята и праксисът на християнския живот и нейните догмати. Следователно свещените канони са ясен изразител как трябва да е организирана Църквата, на какви принципи да се основава в своя светотайнствен живот, пораждащ нейното устройство.
Поради това изследването черпи от свидетелството на ранните патристични текстове, отнасящи се до развитието и устройството на Църквата и църковните канони, отразяващи това устройство през четвъртото столетие – уникално време на културен сблъсък на Църквата с държавата, на разпространение на християнството в самата „тъкан“ на Ρимската империя.
Днес е важно да се говори и пише за това, тъй като процесът на институционализиране на църковното устройство, от Константиновия мир до днес, създава условия апофатичният и есхатологичен характер на Църквата да бъдат засенчени. Това означава, че във всяка епоха има исторически фактори, които способстват първоначалното църковно съзнание за Църквата като Евхаристия, като събитие, да бъде подменено с разбирането за един номоканоничен секуларно-институционален модел.
Такава опасност се появява особено след падането на Константинпол през 1453 г., а оттам и чрез упадъка на православното богословие и последвалото наследяване на едно западно разбиране за църковните служения и духовния живот. Тази опасност в Православието прониква чрез Русия през XVIII век посредством процеса на постепеното латинизиране на православното богословие по времето на Киевския митр. Петър Могила (1596–1647) и чрез протестантския пиетизъм като последица от активната дейност на еп. Теофан Прокопович (1681–1736), изпълняващ заповедта на руския цар Петър I да се проведе реформа в църковния живот. Тези влияния толкова са се вкоренили в индивидуалния духовен живот и схоластическото богословие, че и до днес се изучават като строго православни в семинариите и висшите църковни школи. Това устойчиво влияние се проектира върху всички поместни Православни църкви, отразявайки се както в съзнанието за църквнотото устройство, взаимоотношенията между служенията, така и в светотайнствения, литургичен живот.
Връщането към икономийното разбиране за йерархическите служения в устройството на Църквата е сигурен критерий за различаване на нейните благодатни и канонични граници от всяко неправославно влияние и секуларната подмяна на нейното устройство (ереси, разколи, намеса на светската власт) и сигурна основа за взаимоотношенията между служенията ѝ.
Такъв критерий винаги трябва да е водещ, що се отнася до църковните правила, тъй като те са и най-важните свидетелства за разбирането на служенията и на църковното устройство. Поради това каноните не трябва да бъда тълкувани легалистично, а с помощта на Преданието на Църквата и чрез това тълкуване да бъдат обяснявани номоканоничните формулировки, касаещи църковния живот в контекста на периода, когато е изработено правилото, и съвременното му приложение. Поради това и принципът на икономѝя в православното църковно право е необходим като напомняне за апофатичността на институционалното устройство на Църквата
В продължение на повече от век в междухристиянския диалог остава гореща тема въпросът за еклисиологията на Църквата. Този диалог е изключително важен и за нас, православните, които заявяваме своята идентичност както пред останалите деноминации, така и пред самите себе си.
Каноничното предание ясно изразява еклисиологичното съзнание на Църквата и въплътява в себе си литургийно-догматичното ѝ учение. Това означава, че каноните отобразяват, доколкото могат, тайната на Божието домостроителство в Христа, т.е. въплътения Христос и богочовешкото тяло на Църквата. С други думи, боговъплъщението е основният канон в Преданието на Църквата. Така разкрито, каноничното право (предание) има своето неизменно конститутивно начало в христоцентричната онтология на Църквата, а израз на тази онтология са св. Евхаристия и свещенството, съзиждащо себе си в нея и черпещо своята идентичност от свещенството на Христос.
По този начин свещените канони са пазители на светите догмати и остават и до днес израз на еклисиологията. Всичко, дадено ни чрез отците и техния просветен от Светия Дух ум, трябва да бъде възприемано като богооткровени думи и свещени правила (канони на новата твар) в Христос. Изразявайки еклисиологичното съзнание, тези канони са пазители на Църквата, на нейната вяра и съществуване, порядък и общение (кинонѝя), и представляват своеобразни граници на Църквата. Именно каноните, формирани до края на IV в., касаещи устройството и функционирането на Църквата с нейните йерархически служения, са обект на изследване в тази книга.
Изразявам сърдечна и топла благодарност на доц. д-р Свилен Тутеков от Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за насоките, които ми даде относно написването на това изследване. Така също съм благодарен на проф. д-р Дилян Николчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който беше мой научен ръководител. Дълбока благодарност изразявам към колегите си проф. д-р Димитър Попмаринов Киров и доц. д-р Мариян Стоядинов за многото редакции и идеи. Благодарен съм също на проф. д-р Калин Янакиев и проф. д-р Георги Каприев за добрите думи и полезни съвети, както и на колегите си доц. д-р Магдалена Легкоступ, доц. д-р Светлозар Влайков, д-р Анета Николова, Божидар Питев, доц. д-р Кръстю Банев от университета в Дърам, Великобритания, за корекциите и подкрепата. Не на последно място искам да благодаря и на моята съпруга Ивелина Димитрова, без чието съдействие, търпение и жертви това изследване не би могло да бъде реализирано.
22 юни 2021 г.
Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина
Прот. Добромир Димитров
Автор | прот. д-р Добромир Димитров |
---|---|
Издателство | Омофор |
Корица | Мека |
Година | 2021 |
Език | Български |
ISBN | 9789542972877 |
Страници | 296 |
Доставка
Доставката се извършва до посочен от вас адрес или офис на куриерска фирма „Спиди” в рамките на работното време на куриерскata фирмa.
Срок за доставка – От 1 до 3 работни дни за книги, налични на склад, с изключение на населените места, които куриерска фирма „Спиди” обслужват по график.
Срок за доставка – От 1 до 5 работни дни за книги, налични при доставчик, с изключение на населените места, които куриерска фирма „Спиди” обслужват по график.
Срокът за доставка може да бъде удължен в почивни дни, официални празници или други възникнали форсмажорни обстоятелства
Поръчка, направена в петък или последен работен ден, преди поредица почивни ще бъде обработена в понеделник или на първият възможен работен ден.
Плащане с наложен платеж, банков превод или кредитна/дебитна карта!
При плащане с наложен платеж, трябва да заплатите дължимата сума при получаване на пратката.
Срокът за доставка може да бъде удължен в почивни дни, официални празници или други възникнали форсмажорни обстоятелства
Доставката е фиксирана и се изпълнява с куриерска фирма „Спиди”.
Доставка до офис на „Спиди” 4.90 лева.
Доставка до адрес със „Спиди” 4.90 лева.
Безплатна доставка за поръчка над 70.00 лева.
В случай, че сте избрали начин на плащане "Наложен платеж", моля запазете разписката за изплатен Пощенски Паричен Превод, която куриерът издава при доставката.
Тя съответства на документа Касова бележка.
В случай на несъответствие или повреда, клиентът може да върне закупената стока в срок от 14 календарни дни. Разходите по куриерските услуги в този случай се поемат от клиента.
За поръчките с фактура този документ се прикачва към фактурата.
Изпратена и непотърсена поръчка в рамките на 7 дни се анулира и се връща към нас.
Доставката се извършва до посочен от Потребителя офис или адрес за доставка на територията на Република България.
Не се носи отговорност за неизпълнение на поръчка в случаите, когато Потребителят е посочил неверни, непълни и/или неточни лични данни, включително, когато е посочил непълен, неточен или фиктивен адрес или телефон.
Доставката се извършва в сроковете, описани под всяка опция за доставка в интерфейсния модул за поръчка. При извънредни обстоятелства в възможно да се удължава срока за доставка, като Потребителят своевременно се информира за това.
Потребителят е длъжен да прегледа стоката в момента на доставката ѝ и да уведоми незабавно при установени несъответствия, липси и повреди. Ако Потребителят не стори това, се приема, че доставката е приета без възражения.