За преводача:

Венцислав К. Венков е сред най-добрите съвременни преводачи от английски, работил е по знакови книги на Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Д. Х. Лорънс, Олдъс Хъксли, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Трумaн Капоти, Кърт Вонегът, Филип Рот, Дж. К. Роулинг, Джаред Даймънд, Джон льо Каре и много други.

Откъс от новото издание на знаменитата алегорчна творба на Оруел „Фермата на животнит“ с оригиналния предговор от автора

В първото издание на „Фермата на животните“ е предвидено място за предговор от Оруел, както личи и от странирането на авторските шпалти. Предговорът обаче не е включен, а машинописният му текст е открит години по-късно от Иън Ангъс. Публикуван е в седмичната литературна притурка на в. „Таймс“ на 15.09.1972 г. с увод от проф. Бърнард Крик, озаглавен „Поводът за следното есе“.

СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА

Предложеният от Оруел предговор към „Фермата на животните“

Що се отнася до основната й идея, тази книга беше замислена още през 1937 г., но написването й реално приключи едва към края на 1943 г. Но докато я завърша в писмен вид, стана ясно, че издаването й ще представлява огромна трудност (независимо от сегашния дефицит на издателска продукция, при който се „продава“ всичко, което би могло да мине за книга), като в конкретния случай отказите от издатели възлязоха на четири. Само единият изтъкна конкретни идеологически причини. Двама издаваха от години книги с антируска насоченост, а четвъртият не проявяваше каквито и да било политически пристрастия. Всъщност единият от издателите първоначално прие книгата, но след като приключи с предварителната подготовка, реши да се допита до Министерството на информацията, откъдето, изглежда, са го предупредили – или най-малкото категорично са го посъветвали – да не я издава. Ето какво гласеше отчасти писмото му:

Споменах за получената от високопоставен служител на Министерството на информацията реакция по повод „Фермата на животните“. И съм длъжен да призная, че изказаното оттам мнение ме наведе на сериозен размисъл... Сега вече разбирам, че би могла да се възприеме като нещо, което е силно препоръчително да не бъде издавано тъкмо в настоящия момент. Ако баснята беше насочена изобщо към диктаторите и диктатурите, публикацията щеше да е осъществима, но както вече осъзнах, фабулата всъщност проследява тъй подробно развитието на Съветите в Русия и двамата им диктатори, че няма как да не се отнася единствено за Русия, изключвайки напълно всички останали диктатури. Освен това щеше да е далеч по-неоскърбителна, ако доминиращата в баснята каста не беше тази на прасетата.Струва ми се, че изборът прасетата да олицетворяват управляващата каста неминуемо ще оскърби мнозина, особено по-обидчивите, каквито несъмнено са и руснаците.