Извадка

 „Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик), по-късно били наречени картагенци.“, Pribojević (1532).

            „След този потоп, както четем в Битие X., Яфет, най-малкият син на Ной, сред другите си синове има и син Тирас. Той (според Йосиф Флавий, който представя най-старата еврейска история) нарича своите потомци тирани, а гърците променят името им на "траки". Защото от Тирас (както доказва св. Йероним) идват траките, които (както казва Страбон) говорят мизийски език. Поради тази причина тракийският и илирийският език са били едни и същи за римляните, които (ако вярваме на Апиан от Александрия) са смятали мизийците за илирийци. А гетите, които по-късно (както смятат Исидор, Иван Балбо и св. Антонин) са наречени готи, използват същия общ език като даките и мизите (както твърди Страбон).

От това ясно може да се заключи, че мази, илири, даки и гети са потомци на Тирас и че всички тези народи са произлезли от траките. А именно траките, един от най-храбрите европейски народи, са разделени (споменато от Плиний) на 50 военни окръга.

По техните граници (както твърди Солин) се простира от север долният Дунав, от изток Черно и Мраморно море, от юг Егейско море, а на запад низините на Тракия, обширни и могъщи земи, разделени между големи и жестоко войнствени народи (както твърдят Исидор и Орозий), се намира Македония. Всъщност гърците (както казва Страбон) са вярвали, че гетите са траки, които живеят на единия и на другия бряг на долния Дунав, така че и едните, и другите са били мизи и траки. Оттам, у Страбон, изречението на Менандър:

„…Всички траки и особено ние гетите. Гордея се, че принадлежа към този народ!“ „

„Тирас, от друга страна, седмият син на Яфет, е (както се вижда от това, което вече казах) е родоначалник на тракийската раса и от него е произлязла цялата раса, която сега носи името „славени“. “,  Pribojević (1532).

…

„А какво можем да кажем за това, което Тукидид твърди, че огромните области между Византия и Пула, включително голяма част от Тракия и Мизия и цяла Илирия, се наричат ​​Македония? Той ясно казва:

„Аз вярвам, че Тракия, Мизия и Илирия не трябва да се отделят от Македония, защото не се съмнявам, че траки, мизи и илири са свързани с македонците чрез връзката на едно и също семейство.“

…

А именно гърците, както и латините, наричали едни от синовете на Тирас траки, едни мизи, едни гети, едни даки, едни македонци, едни фригийци, едни вандали или винделици, а някои гетули заедно с амазонките. Очевидно е, че безброй народи са обхванати от тези имена.

Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) кн. 6., гл. 2. C. Plini Secundi, Naturalis historiae, libri XXXVII, Lipsiae 1906, str. 430-Plinie VI, 2.

Сабелик (1560) Енеида I., кн. 7. Marcus Antoni Coccii Sabellici, Opera Omnia, liber I, Basileae 1560, Sabellicus, Enneadis I, стр. 1145.

Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115)  кн. ІІІ., гл. 18. C. Plini Secundi, ed. cit. 19 (23), стр. 284

Сабелик (1560) Енеида Енеида I., кн. 9. Marcus Antonius Sabellicus, Enneades, I. lib. IX, ed. cit. vol. I, стр. 190.

Генезий, Йосиф (X.), Стара еврейска история, том. 1., гл. 11. Flavii Josephi, Opera in Niese, vol. I. Antiquitatum Iudaicarum, lib. I-IV., lib. C. VI, Berolini 1887, стр. 30.

Йероним (1766) в разказа Битие. S. Eusebii Hieronymi Stridonensis Presbiteri, Liber hebraicarum questtionum in genesim, виж J. P. Migne, Patrologiae latinae T. XXIII – S. Eusebius Hieronymus, Parissi 1883. Tomus III, стр. 100.

Страбон (ок. 30 пр. Хр. – 30) книга 7. Че гетите говорят на същия език като траките, казва (Strabo, VII, 3-303, 305), а в VII, 303 приравнява мизите с гетите.

Апиан (90… – 160…) Илирийска война. Appiani Alexandrini, Romanorum historiarum de rebus illyricis, VI. Parisiis 1887

Исидор (ок. 560 ди 636)  Етимологии, кн. IX. Isidori Etymologiae (Etymologiarum sive originum libri XX(?);) е печатана за първи път през 1472 в Augsburg от Günther Zainer.

Иван Балбо, Общ речник на Гетите.

Антонин, II, част от Хрониката, раздел XI, гл. 7. Резюме на втория том от историческата част на Дон Антонин (domini Antonini Archiepiscopi Florentini), архиепископ на Флоренция. Където се казва: "По същия начин и царят на гетите, великият син на Гадерик, след унищожаването на остров Сантия, вече държал на пето място княжеството на готите, по-рано наричани гети, заедно със земите на Скития , влязъл със своя народ." - Той цитира дял XI, глава VII, лист 67.

Страбон  (ок. 30 пр. Хр. – 30) к. 7. Strabonis, Geographica, VII-

Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) том. IV, гл. 2. C. Plini Secundi, Naturalis historiae, libri IV, Lipsiae 1906, str. 430-Plinie VI, 2.

Солин (III.) кап. 15. C. Julii Solini, Collectanea rerum memorabilium, c. 15., Berolini, 1864-

Исидор (ок. 560 ди 636)  Етимологии, кн. XIV. Isidori Etymologiae, libri XIV.

Орозий (ок. 385 – ок. 418) кн. 1. V. Pauli Orosii, Historiarum adversum pagano,s libri V.. Lipsiae 1889-

Страбон, кн. 7. Strabonis, Geographica, VII.

Менандър (*342/341 пр. Хр. - † 291/290 пр. Хр.)

Тукидид, том. 1. Thukydides (…454 – 399…396 пр. Хр.)

Гетули, амазонки.

Някога различни имена на славяните: траки, мизани, гети, дучани, македонци, илири, роксолани, моски, фрижани, вандали.